1 дек. 2012 г., 10:33

Опит 

  Проза » Другие
487 0 0
1 мин за четене

Христо се събуди. Болеше го. Вече няколко седмици, откакто му се обадиха. Толкова ли бяха наистина? Какво значение имаше... светът се завъртя наобратно, всичко се разруши.

Стана от леглото и бутна празна бутилка вино. Червено вино, евтино. Една истински студена сутрин го обгърна, вкопчи се за стъпалата му и се заувива нагоре по тялото му. Трябваше да излезе от вцепенението, вдиша бързо няколко пъти.

Студено; Студено; Студено.

Издиша. Това е начинът да се стоплиш сред студен панел в зимно утро. Липсата го учеше. Няколко стъпки, старият паркет изпука. Дръпна тъмните завеси, които скриваха прозореца. Светлина го удари. Навсякъде е, навсякъде.

- Знам твоите цветове – прошепна тя. Бледостта ù отблъскваше. Сиянието ù привличаше – Ела с мен.

Тогава я усети. Първо съвсем леко, като докосване. Тя беше, не може да греши. Допирът вече го изпълваше, пръсти през косите ù, нейният аромат. Господи, колко е красива. Колко му липсваше. Усмихна му се. Той се потапя в очите ù, потъва в тях. Толкова е топло. Едва дишаше. Вътре в него дъждът спря. Слънцето изгряваше могъщо и силно. През зима няма такова Слънце, помисли си той. В главата му се сблъскаха две галактики, обля го космически прах.

Ослепял от светлина, Христо падаше. Летеше към нея. Отвъд смъртта.

© Кутия Картон Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??