Greg (Светослав Григоров)
106 1154
14 июл. 2009 г., 01:05

Опит за сериозен любовен разказ 

  Проза » Юмористическая
2875 0 41
3 мин за четене

Опит за сериозен любовен разказ

 

         Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.

         Седнах,  запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, че тогава ти идват гениалните мисли.

         "Тя обичаше Грег." Това начало така ми хареса, че ударих на екс първата водка. Втората си дойде със следващото изречение.  "Не толкова, че да не прозре любовта му към блондинките."  Силно начало, бих казал, но тук вече ме изби на смях, като си представих как една брюнетка прави отчаяни опити да стане блондинка.

         Реших да бъда много сериозен и се замислих авторитетно за първата любов. Това трая около три минути и избухнах във ведър смях, като се сетих, че в опита си да целуна момичето, едва не й причиних средна телесна повреда.  Тя ми подаде бузата си, а аз, в опита да прескоча стола, който ни делеше, направих един захват от каратето, който треньора ми постоянно твърдеше, че не правя професионално.  Мисля, че ако ме беше видял, отивах директно към черен колан.

         Добре. Този сериозен разказ за любовта определено не можеше да започне така. Сетих се за втората любов. Ако не знаете винаги има такава.  Тя беше хубаво момиче. Лъскаво като „Москвич” последен модел, току-що измит в двора на къщата. Обзеха ме сладникави спомени и така се замечтах, че си рекох: ”Ето сега го почнах, разказа”.  Някой обаче виждал ли е как девойка, облечена в дълга до глезените пола, се опитва да целуне мъж, притежаващ панталон тип „Чарлстон”. Ако не, искам да ви кажа, че се заформи нещо като кълбовидна мълня. Аз отдолу, тя отгоре, а питието отиде някъде по дяволите. Напуши ме смях и веднага усвоих най–близката до мен водка.   Вярно, голямо търсене беше, но нея я намерих по–лесно от момичето.

         Така определено нямаше да станат нещата. Реших да бъда много тъжен и се замислих за всички момичета, които са ме изоставяли без видима причина.  Някъде на сто и първата спрях по простата причина, че дългото изброяване така ме умори, че изпих водката по–бързо от номад, набарал манерка с вода в пустинята.

         Точно тогава се сетих за Бети. Викам си, от това става не разказ , а роман в стил „Брулени хълмове” Това беше жената, която така ме обрули, че след това, като чуех вятър, бърках по навик в джоба за портфейла, но пък си беше хубаво момиче. Първия път, като се целунахме, тя ме попита дали имам нещо против да й подаря къща в Каварна.  Казах й, че Каварна ми прилича на кравеферма и тя, в изблик на откровение, ме целуна по–горещо и от котлон на печка „Мечта” и каза: „Не съм срещала по–умен мъж от теб!” Как да я разочаровам? Викнах й едно уиски и тя не спря да се смее до края на вечерта.

         Викам си - добре, ще започнем без автобиографични моменти. Просто двама млади се срещат. Да, ама в този момент се сетих за първата си среща с момиче, в която аз се опитах да я черпя с водка, ама от онази „Столичния”, отпреди 10 ноември, а тя ми вика: „Според мен е по-удачно да пием боза...”  Като се сетих за това, така се   засмях, че барманът ме погледна учудено, сякаш за първи път виждаше човек, който употребява, да е по–щастлив от бармана, който го наблюдава. Тук отново избухнах в смях и реших да си спомня за сватбата, барем една сълза капне от окото ми.

         Но, като се сетих за сватбата, ми стана толкова гот, че си поръчах втора бутилка. От мен да знаете, че на сватбата най–готиното е самата сватба.  Голям купон е тогава, но лошото е, че свършва с първата брачна нощ, а първата брачна нощ винаги води до втора. Ето тук всички дружно можем да поплачем. За мъжете и за това, което е останало от тях.  Аз, разбира се, не се броя. Дълбоко и безвъзвратно съм се разграничил – от себе си. 

 

П.П. Марко, брат, наздраве за последните мохикани!

Човек/Ани/, има и човеци. Даже по-объркани от теб.

След всеки край следва ново начало. Стремете се към него и към следващата водка.

Това можах. Това написах.

© Светослав Григоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...Били ,която до този момент се правеше на слаба, хлипаща и уплашена, та белким някой мъж се сети да прояви инициатива и да ги измъкне от ситуацията, сега с с интерес наблюдаваше действията на Грег. Така де, остана една жена - при това блондинка - да се бори с наркобизнеса и да спасява двама коскоджамити адвокати... Видя смешния и отчаян скок и мислено благодари на бога,че спаси това ангелче Грег още в кантората от задавяне.
    Мутрата беше вече на земята, Грег беше взел ТТ-то и бързо отлепяше тиксото от устата и и ръцете и..чак и се прииска да го целуне, но точно сега .... нямаше време за губене..
    Двамата се промъкнаха на пръсти до стаята,където другата мутра докладваше по телефона за случилото се, явно на своя капитан, или както там ги наричат.. Тя взе безшумно едно тефлаче:
    - Прикривай ме,моля те!- прошушна на изумения Грег, а после се промъкна на пръсти отзад и цапардоса с все сила говорещия нарко-терорист.Той се свлече на земята и двамата го дотътриха в другата стая. Там старателно овързаха ръцете, краката и устите на качулатите мъже.. и най- накрая се спогледаха.В този момент чуха мученето на адв. С.Г. и решиха, че достатъчно е седял вързан. Налагаше се да се обадят на полицията и да съобщят за покушението.
    Беше изминал един дълъг ден.Очакваше ги една още по- дълга нощ.Показания, разпити - чак до зори.

    ...В ранното утро на следващия ден Били и Грег изморени се изнизаха от портите на Г.М Димитров и се метнаха в едно такси. Къде отиваха?!...

    Всъщност казуса, по който Били го нае все още не беше обсъден. Тепърва предстояха нови битки и събития..НО! Тя знаеше,че това е нейния човек. Страстта му към блондинките , прозираше зад самоотвержените му действия на мъж. Беше го видяла на дело в реалността и не се съмняваше, че дори в съдебна зала ще защитава смело нейните интереси, като истински професионалист... Да! Тя обичаше Грег, така както една блондинка може да обича своя самоотвержен адвокат...


  • Е, не! Вече напълно ме убеди относно необятните и несравними възможности, които дава една бутилка водка в ръцете, но най-вече в организма на един познавач! А от лични наблюдения знам, че адвокатите много я предпочитат!
  • Грег още не разбираше в какъв филм се е вкарал. Всичко му изглеждаше странно и сюреалистично. Не бяха го връзвали от детската градина. Като се сети за онзи случай го напуши смях, но трябваше да се хили вътрешно, че с вързана уста не ставаше. Това го успокои. В началото се стресира, но сега си каза "Абе, аз тия малоумници ако не мога да метна съм егати адвоката. Трябва още утре да се отпиша от адвокатската колегия" Погледна към блондинката, за да види как е. Все пак дълбоко в себе си бе джентълмент. Това, което видя хич не му хареса. Маската й най - сетне бе паднала и сега тя изглеждаше една уплашена и слаба жена, която тихо плачеше. Добре, че й бяха вързали устата, че иначе сигурно щеше да реве с глас, а това винаги го изнервяше. Май игричките бяха свършили. Май не беше ледената кралица, за каквато се опитваше да мине.
    Обърна поглед към колегата. Онзи гледаше с празен поглед тавана и въобще не присъстваше в стаята. Ясно. Ще трябва сам да спасява положението. Нищо ново под слънцето. Отдавна бе свикнал да разчита само на себе си. Както е казал Остап Бендер "спасението на давещите се е проблем на самите тях".
    Взе да мърда с глава и да мучи като крава. Трябваше по някакъв начин да привлече вниманието на неандреталеца с пистолета. На петата минута онзи успя да обработи информацията. Грег имаше чувството ,че чува как мозъкът му трака като развален Москвич. Най - сетне явно стопли. Махна превръзката му от устата и каза:
    - К,во си се разшавал бе келеш?
    - нещо да не сте в грешка бе момчета. Аз само минавах от тук. За к,ви групировки, става на въпрос.
    - Ти на тарикат ли ще ми се правиш бе. Много добре знаеш за к,во става на въпрос.
    - Не знам. Вярно адвокат съм, но бракоразводен. Само с разводи се занимавам. Другото не го разбирам.
    - Тия ги разправяй на на някой друг. Само колегата да приключи разговора и ще си история.
    - Добре де бъди човек тогава. На масата има бутилка водка дай да пийна преди да ми теглиш куршума. Поне да си отида с кеф.
    Онзи го гледа около минута преценяващо. После реши, че е безобиден и му подаде бутилката. Грег успя някак си с вързаните ръце да я вземе /когато ставаше въпрос за водка нищо не можеше да му попречи, да я докопа/ и отпи дълга успокояваща глътка. Няколко хиляди сиви клетки се простиха с живота, но пък той получи просветление.
    - Много добра водка - каза - Благодарско за жеста. Освабождава напрежението. Като изпия бутилката можеш да ме гръмнеш и даже ще ти държа пистолета, но от мен да знаеш друг път не ползвай пистолет. За убийство най - добре е револвер защото гилзите остават в барабана и не трябва да ги търсиш къде са паднали при стрелбата. Това е един безплатен адвокатски съвет от мен. Никога до сега не съм го правил, но ти влезе в промоция.
    - Ти да не се напи бе пич?
    - Не бе. Ама ми е много гот. Водката да знаеш е страхотно питие. Заеби това уиски то е за балъците. Ти уиски ли пиеш.
    - Да.
    - Ето ти още един съвет от мен - мини на водка и ще ме споменаваш с добро. Като ме гръмнеш де.
    - Абе ти си ебати образа. Аз ще го гръмна след малко, а той съвети ми раздава.
    - Знам, че не е нищо лично. Само бизнес нали?
    - Така е.
    Грег надигна отново бутилката и премлясна доволно. Онзи го гледаше с нарасваш интерес. Видя колебанието в очите му и веднага използва момента.
    - Искаш ли и ти. При тази напрегната работа трябва да разпускаш. пази си нервите, че те са най - важното. ако ги изпуснеш ще почнат да ти треперат ръцете и вече няма да си така точен с пистолета.
    - Не ти си ебати образа. Такъв до сега не бях срещар. Я дай тая бутилка.
    Грег му я подаде и онзи отпи солидна глътка. Чак му завидя. И лико се притесни, че водката намаля застрашително. След като размениха още по една авторитетна глътка взеха да си говорят като първи приятели. Онзи взе да му се жали, че искал да се разведе с жената, но всички имоти били на нейно име. Около десет минути обсъждаха казуса, като прекъсваха само, за да пиинат поредната глътка.
    - Що не ми развържеш ръцете да не се мъча с бутилката. Неудобно е така, а после ще ти начертая схемата на подялбата на имуществото. Ще я изработим жена ти. Няма страшно.
    Пичът въобще не се поколеба и веднага го развърза. "Голяма мъка му е тоя развод, еи" - помисли си Грег, а на глас каза:
    - Сега ако дадеш и по една чашка, че така го даваме като войници у полето.
    - Няма проблем. Давам ги. - каза и тръгна към масата.
    Грег само това и чакаше. Стана. Направи скокът на животът си с вързаните крака и го халоса с бутилката по главата. Онзи се улуля, обърна се, погледна го невярващо и се срути като пясъчна кула.
  • AAAAA, Greg!!Нели виновна...хахах!! Жалко, че няма продължение..така е като има мач...Мушни едно шекембе, удари още няколко бири и ще ти дойде вдъхновението
  • Хей Ели, къде се изгуби?
    Спокойно и това ще стане само да го докараме до края, че Нели ги забърка едни. Сега аз трябва да ги разплитам.
  • Харесва ми разказа, който се получава в коментарите между грег и nellnokia! Такава интрига и неочаквани обрати! Но ще е добре ако го съберете и публикувате като цялостно произведение! Не е за изпускане! Поздрави!
  • - Адвокат и истина - не ме разсмивайте моля..- усмихна се нежно тя..
    Точно в този сюблимен момент вратата се отвори с гръм и трясък и в хола влетя енергично слаб мъж, около 40-те, облечен с бяла вталена риза и светли панталони. Той крещеше, очилата му се бяха килнали на една страна и от устата му хвърчаха слюнки:
    - Ах тии, пача с пача!! Мастилото под развода още не изсъхнало, а ти ги влачиш тук разни.. Кво стаа ,Пич , А ?- обърна се той видимо раздразнен към Грег.. Я бЕгай да чакаш трамвая в гардероба..
    В този момент очилатият съзря пистолета на масата. Сякаш за да предотврати друга намеса,той бързо го грабна и ги насочи към Били (така се казваше блондинката). Когато тя тръгна към него, видимо афектиран, той реагира като натисна спусъка.. Веднъж, дваж...накрая от дулото на пистолета се появи... огънче.. Били и Грег прихнаха да се смеят, а човекът съвсем сконфузено се свлече на дивана до Грег.
    - И аз ще ударя едно питие..- рече уморено той..- сипа си шедро чаша водка до горе и след като я изпи на екс, сипа втора..
    Грег го гледаше изумено. От една страна, разигралата се сцена сложи край на варианта секс- вечер, от друга - рискуваше да остане без пиене. Мъжът беше придърпал бутилката Данска до себе си. Заслужаваше и той да се възнагради с питие. Прозорливостта му токущо беше спасила Били. Кармичният дълг беше върнат, а Грег отново вървеше по ръба на бръснача,без да се пореже...Тези негови мисли обаче бяха смутени от гласа на екссъпруга:
    - Кво държиш човека без мезе.. Я дай кисели краставички и сельодка...- Как си пич?! Екшънче малко стана , а ?! Ама ти не се притеснявай..тук сме си все свои хора.. Приятно ми е : Адв. Б.П. - рече той и свойски го потупа по рамото...
    - Адв. С.Г! - рече Грег и също свойски го потупа по рамото.
    Двамата се изгледаха продължително, а после всеки бръкна и извади нещо за пушене. Запалката-пистолет беше съвсем наблизо и дваматс е пресегнаха едновремено да запалят, и двамата се разсмяха нервно, може би, за да изкарат временно появилото се, и дълбоко подтискано, напрежение....
    В този сакрален момент на взаимно проучване между колеги, вратата отново се тресна . Този път в стаята нахлуха двама качулати с насочени ТТ-та срещу тях:
    „ Ето ти екшънче отново”- помисли си Б.П.
    „Май пак теАтро..Нц-нц-нц !! Не с е наиграха тия хора...”- помисли си Грег и се отпусна спокойно. В този момент в стаята влезе Били и като видя маскираните изпусна тихомълком чиниите .’” Явно този път не е шега” – включи най-сетне Грег...
    - Гледай, гледай! Картофа изчезна със стоката, а адвоката на Младостката група,се е сдушил с адв. на Люлинската.. Е ся, стАна интересно....
    - Ей , Джандар! Я сЕдни да пием по едно.. Стига зя..- рече адв. Б.П.. и погледна учудено С.Г. – Този ли ...ама ти за този ли говориш?!?!... Ами,че той е зелен хайвер....
    Само,че така нареченият джандар нямаше никакво намерение да сяда , тримата скоро се оказаха с вързани ръце и крака ,и залепени усти, и седяха до стената между парченца осолена риба и кисели краставички..
    „ Защо ли не се задавих сутринта,......’- помисли си Грег...

  • Грег вътрешно се смееше. Наистина се забавляваше. На път за домът й беше купил запалка във формата на пистолет, а нейният бе оставил в касата в кантората. Обичаше да изненадва жените, а тази би я изненадвал всеки ден. Заслужаваше си го. Нещо обаче го притесняваше. В първият момент не можа да установи какво, но докато дърпаше с наслада от цигарата мозъкът му обработи визуалната информация и той разбра, че сериозно е загазил. Леко отворените й устни за миг блокираха инстинктите му и се почувства като боксьор в клинч. Гледаше ги като хипнотизиран. Искаше му се да стане и бавно да ги затвори със своите. Нямаше да бъде нежен. Щеше леко да я ухапе. Искаше да я боли, така както ги е боляло мъжете, които е докосвала, защото не се и съмняваше, че никой не се е спасил безболезнено от нея. Тази жена беше родена да причинява болка и го правеше. Боже, отдавна не е бил толкова прозорлив по отношение на жена, но явно водката изпита днес отключваше сетивата му до краен предел. И въпреки това я искаше. Искаше и той да проба късмета си на рулетката. Всеки мъж обича предизвикателството и вярва, че няма да е поредният балък. Повечето се оказват точно такива, но Грег обичаше играта по ръба на бръснача. Такава му беше професията и всеки ден играеше тази игра. Кой ако не той имаше шансове да изиграе добре картите си пред такава жена и да обяви голям шлем.
    Наведе се към нея, толкова близо, че почти докосваше устните й. Усещаше горещият и дъх и учестеното дишане, което караше гърдите й неспокойно като развълнувано море да играят палаво пред погледа му и каза:
    - Имате прекрасни очи. Знам, че това е малко в страни от казуса, който обсъждаме, но понякога и адвокатите имат нужда да кажат истината.
  • - Добър вечер господин адвокат. Извинете за малкото неудобство. Имам грижи и съм леко разсеяна. Но все пак мисля,че е добър повод да обсъдим нещата по-подробно. Вие как мислите? Имаме ли шанс с въпросния имет? В развод съм, а бившият съпруг, също адвокат, предявява претенции, защото имотът е узаконен по време на брака. Всъщност става дума за не малка сума пари. Знаете как се движат цените на земята и имотите върху нея по морето..., а в случая става въпрос за доста голяма сума - говорейки , тя вече беше наляла чаши с ледено студени питиета. Извади дълга кафеникава пуета крем-кафе и Грег понечи да и поднесе огънче....
    - Пардон!- извини се той. Объркал съм запалките. Тази не пали.
    Блондинката с ужас погледна запалката на адвоката. Беше малкият дамски пистолет.Тя хвана ръката му и гърдите и се надигнаха тревожно в деколтето. Приливът на адреналин я накара да отвори устни и да поеме дълбико дъх...
    - Красива гледка – възкликна той и отмести поглед в неправилната посока.Беше само за миг, в който можеше да се случат много трагични събития. Но тя се овладя и премина към план” Б”. Винаги имаше резервни варианти за различните ситуации. А тази беше непредвидена. Беше подценила своя Марлоу...
    ...Тя хвана китката на адвоката и изви ръката му:
    - Ммммм...Какъв прекрасен часовник ...има нешо възбуждащо в мъжете с часовници..някаква носталгична еротика- тя докосна ледено студената чаша до бузата си и въздъхна съблазнително още веднъж...
    - Да - съгласи се той. Имате големи шансове, не само с имота..- и прокара дулото по брадичката й надолу, а след това спусна към изящната извивка на деколтето... Малко след това спря. Изавди цигара и съвсем спокойно запали с пистолета...
    Тя го погледна изненадана и устата й чаровно увисна, леко отворена, готова да поеме не само дима на запалената цигара..”.Ах,ти Грег! Лошо момче!”
  • Тръгна да се качва по стълбите. Бавно. Без да бърза. Знаеше кога да се държи на положение и да го дава тежко като индииски махараджа. Знаеше и какво искат жените. Не искаха спринтьор със сигурност. Те бяха любителки на дългите дистанции. Реши да го играе маратонец. вярно, че онзи първият издъхнал на финала, но Грег не мислеше да й достави това удоволствие. На финалът щеше да бъде свеж като гено модифициран домат. Умееше ги тези работи. В началото финишираше увехнал като мушката, но с годините натрупа практика и опит и сега се възползваше максимално от него. Разбира се не винаги. Само когато жената си заслужаваше, а тази си заслужаваше. Изглеждаше като добре шлифован диамант, който е изгубил собственикът си. Тъкмо възможност да покаже най - доброто от себе си.
    Стигна до търсеният етаж. Тя го чакаше на вратата. Нетърпелива ли беше. Жена като нея не може да бъде нетърпелива. Тя знае цената си. Тук има нещо друго. Малка червена лампичка светна в главата му като аварииното осветление в армията, което се включваше при тревога.
    Погледна я. Беше облечена със синя рокля, впита в тялото й със страстта на юноша. Подчертаваше всичките й извивки красноречиво като велик оратор. Сините обици само внасяха нотка естравагантност, а сините обувки слагаха началото на един дълъг крак върху който Господ беше поработил дълго и продължително, но с мерак.
    Взря се в очите й. По дяволите! И те бяха сини и дълбоки като планински езера. Ако нямаше спасителна жилетка можеше да се удави в тях и дори нямаше да извика за помощ.
    - Добър вечер! - каза и впи зелените си очи в нея. Опитваше се да го дава малко в стил Джеймс Бонд, но сериозно се съмняваше, че беше твърд колкото него. А червената лампичка мигаше ли мигаше.
  • Супер си е и отгоре, и отдолу!!!
    Ама моля продължавайте де!
  • „O-o-o! Той вдигна. Значи я е отворил.” - лукава усмивчица на задоволство озари лицето й. Със сигурност беше видял запалката. Със сигурност беше видял пистолета. Отпечатъците му бяха навсякъде.. Сори, Грег! Довечера, ще оставиш още: върху чашата , бюрото, пепелника...Аз ще се погрижа лично да има твои отпечатъци навсякъде А после... Представи си заглавията по вестниците само след няколко дни:”.Отпечатъците на адвоката в жилището на убития.” „ Предумишлено убийство по Дело за измама „...Беше обмислила всеки ход до последната подробност. Как леко клъвна на поканата й. Със сигурност зяпаше мухите по тавана, мечтаейки за нощни приключения.
    " Ще ти подаря красиво приключение, Марлоу!Довечера ще се погрижа за една малка любовна авантюрка. Стига да не прекалиш с водката през деня. Колко ли чаши на екс си ударил вече, за да придобиеш kураж?!Хей спри да пиеш!Ще провалиш всичко!"
    Точно в седем вечерта адвокат С.Г. застана пред входа на малка жилищна кооперация в предградията. Беше тиха, закътана улица, далеч от шумотевицата на света... Малко преди да позвъни, някой автоматично отвори вратата. Очакваха го.В представите му се появи образът на жената-инкогнито. Тази вечер той също беше инкогнито.
  • - Моля - каза с небрежен глас.
    - Господин адвокат, вие ли сте? - запита с несигурен глас тя. За миг замълча наслаждавайки се на чувствените нотки в гласа й, които биха накарали и отшелник да излезе от дупката си и да преоткрие света наново. В този момент му се преиска блондинката да е до него и той да събира с шепи струящата от нея женственост.
    - Ало, там ли сте.
    Не не беше там. Беше в друг свят, в който тази жена му носеше изпотена чаша с водка в леглото, а тялото й бе покрито само от слънчевите лъчи, които надничаха нахално, като воайори през прозореца. Мобилизира секато щангист пред последният решаващ опит за световен рекорд и каза.
    - Да тук съм. Сега видях, че сте си забравили чантата. Какво мога да направя за вас?
    - Ако не е много нахално от моя страна, мога ли да ви помоля да ми я донесете вечерта у дома, тъкмо ще обсъдим подробно казуса.
    Боже! Можешеда изкачи Еверест заради нея или поне да опита.
    - Разбира се. Разчитайте на мен.
    Тя му продиктува адреса и затвори телефона. Известно време стоеше с отворена уста и се любуваше на мухата, която обхождаше тавана като вещо лице терен за продан. После погледа му попадна на бутилката с водка, която седеше на бюрото му и това го извади от ступура. Наля си и отпи дълга и дълбокомислена глътка. Отдавна една жена не го беше изкарвала така от релси. Чувстваше се като дераилирал влак.
    Дали пък не беше забравила нарочно чантата си - помисли си той. Това така качи адреналинът му, че удари на екс водката.
  • !
  • Съзерцава я около петнадесет минути в очакване,притежателката и да си я потърси. Тънка усмивчица издайнически надничаше в левия ъгъл на устата му при мисълта, че отново ще я види. За негова голяма изненада тя не се върна. Изминаха още петнадесет минути и любопитството леко го загложди. Той се пресегна, взе я и надникна.
    Вътре, както във всяка дамска чанта, цареше малък безпорядък. Най-отгоре мярна красива запалка Zippo. Взе я в ръце и я разгледа. Беше ръчна изработка,позлатена, с красив монограм BP. Tой си представи как пали любимите си хавански пури с нея. В тази представа се появи леденостудена бутилка Chivas, а щом стана въпрос за лед в представите му се намърда и новата сексапилна клиентка. Инкогнито! Стана му смешно. Можеше ли такава жена да се движи инкогнито?! Дори не я попита кой го беше препоръчал. И чий беше този монограм - ВР?! Както и да е, имаше работа. Трябваше обстойно да се запознае с документите по казуса. Звездите и другите небесни тела останаха далеч в мислите му, защото бяха онези неземни неща, които не го влечаха.Точно в този момент в кантората се разнесе непозната приглушена мелодия. Тя идваше от чантата на дамата-инкогнито. Всъщност вече имаше оправдание за проявеното любопитство. Докато намери телефона, в ръцете му се озова малък дамски пистолет. В началото помисли, че е друга запалка. После реши, че едва ли е необходимо да се носят две огромни такива в една малка чанта.. Той върна набързо всички предмети обратно и я затвори.На малкото екранче на телефона се появи лицето на блондинката и името и. Грег натисна зелената слушалка.
  • Грег отпи от питието си с удоволствие. Бучките лед в чашата се целунаха палаво като влюбени на втора среща и той си припомни меките и елегантни извивки на жената, която преди малко напусна кантората му. Тя притежаваше изтънчеността и класата на ръчно изработен Ролс Ройс. Очилата й придавах академично излъчване, но не чак до там, че да не разбереш, че тази жена в леглото е огън момиче и е склонна да експериментира, като амбициозен изследовател. Запали цигара и се размечта като писател фантаст. В този момент с периферното си зрение забеляза малката и елегантна дамска чанта, която кротко лежеше на бюрото му.
  • - Извън рамките на моите възможности са само звездите и останалите небесни тела. Тях съм ги оставил на астрономите и влюбените. Мен ме влечът земните неща, така че една вила се вписва в тази рамка като тапа в бутилка вино.
    След кратък и поверителен разговор, с който няма да обременяваме останалите читатели на разказа, дамата излезе видимо доволна от кантората.
    "Добре е да попаднеш на адвокат с явно пристрастие към блондинки.Добре е да го спасиш от най-конфузната смърт на света - задавяне. Добре е все пак, че е жив и вероятно ще свърши работа.. добре е.. А-абе я стига с това добре!?! Мисля като брюнетка, когато си сложа очилата. Трябва да ги сваля и да приема отново нормалният си вид на истинска блондинка... Добре е, че си забравих в кантората... Ммммм, кво си забравих???..ОХХ!! Колко е гадно да си блондинка! Нещо забравих нарочно, а сега не мога да си спомня какво..."..
  • Извън рамките на моите възможности са само звездите и останалите небесни тела. Тях съм ги оставил на астрономите и влюбените. Мен ме влечът земните неща, така че една вила се вписва в тази рамка като тапа в бутилка вино.
    Ей, как пък отгатна точно областите, в които поря водите. Почваш да ме плашиш.
  • Очилата наистина имаха очакваното въздействие. Те промениха излъчването на клиентката от сексапилно на делово, скриха блесналия и поглед и отсрещната страна се окопити:
    - Слушам ви внимателно. - отговори на свой ред адвокатът - И дори не смея да отпия от питието си, за да не ви смутя. - Не спирайте !- окуражи я той.
    - Да доуточним.Предлагате юридически консултации в областта на гражданското право,търговско право и вещното право. Препоръчаха Ви ваши клиенти и мои приятели. Става въпрос за измама с вилен имот, придобит по наследство. Проблемът е там, че отсрещната страна е ваш колега. Затова Ви моля за лоялност и да запазите посещението ми в тайна, ако прецените, че казусът е извън рамките на вашите възможности...
  • Слушам със затаен дъх, дори не смея да отпия от питието, за да не я смути дрънченето на леда в чашата.
    Ама все на най - интересното място спираш, ей.
  • - Мисля, че е време да заговорим по същество за целта на визитата ми. Тук съм инкогнито и се надявам всичко да си остане между нас.
    - Естествено!-съгласи се Грег, а в същото време въобще не мислеше по същество:"Скъпа, това твоето си е направо в стил дьо Сад. Да заговориш на най-интересното място делово.Сега ще прекарам неспокоен уикенд, изпълнен с догадки, какво би се случило след втората ни среща. Как да си пия спокойно питието?Кой ще ме спасява от задавяне?! Кажи ми?!"
    -Аз съм в извънредно деликатна ситуация!- каза тя и преметна крак връз крак.
    "И аз"- помисли си адвокатът."Мога вече да само отбележа, че смело зачерквам и първата удивителна. Какво тук значи някакъв си живот, ако не можеш да заровиш глава сред тези прекрасни форми!?Уханието им все още беше останало по ризата му: Шанел-Алюр. Професионално отбеляза той" После почти професионално потъна в размисъл:Какво питие върви най- добре с Шанел?!.. Коняк ? Абсент? Щампанско ?..."
    - Слушате ли ме ?! - премигна тя и реши,че е крайно време да сложи очилата си. Явно беше необходимо за деловия разговор..

  • Така е Хубавена. Мъдра си ми ти за малкото години, през които тормозиш света.
    Нели, това твоето си е направо в стил дьо Сад. Да спреш на най - интересното място. Сега ще прекарам неспокоен уикенд, изпълнен с догадки. Как да си пия спокойно питието? Кажи ми?
    А само да отбележа, че смело зачерквам и първата удивителна. Какво тук значи някакъв си живот!
    Деси, днес е петък. Ден на майстора и вечер на професионалиста, така че нощта е наша.
  • - Чудех какво ще правите довечера...сигурно, когато свършите работа и избягате от всичките тези отговорности тук... добре се забавлявате?
  • Колко е хубаво, когато спасиш нечий живот. Малък катарзис, придружен от известна доза адреналин и непредвидени обстоятелства. Сега можеха да седнат на чаша студено питие - без лед, естественоСрещата трябваше да бъде делова, а всъщност се оказа изненадващо сближаваща и докосваща. Телата им само до преди миг бяха почти залепнали едно за друго. Работата можеше да почака.
    Грег продължаваше да гледа все така удивено блондинката.Той разговаряше с Блондинка!! Отбеляза си наум, че всъщност това наистина е събитие от извънредно значение.Не се случваше всеки ден. На това отгоре и беше задължен - това ги сбилижаваше, но и поставяше бариери в действията му. В главата му изникна първата червена удивителна: " Грег, тя ти спаси живота, не можеш да и бъркаш под полата!" После втората:" Грег - тя е клиентка, може да има сблъсък на интереси!!"После в главата му изплува един любим герой - Филип Марлоу и Грег зачеркна последната удивителна.Представи как той, в ролята мна Марлоу прекарва нощта в апартамента и.
    Остана само първата, но тя беше доста съществена
    Блондинката кръстоса крак върху крак, усмихна му се и отпи от чашата студено мартини. Погледът и за последен път огледа адвоката и кантората косо и загадъчно, а после се облегна назад и спокойно заговори....
  • Хей, благодаря ти Емилия! Ето още една причина да не спирам да пиша. Намерих си сериозно оправдание.
  • Миа, смело и безотговорно вървя по стъпките на Лажова, но внимавам много, щото тя нали е рак, та като се върне една крачка назад да не ме настъпи.
    Петя, само заради теб няма да се отказвам. Ще пиша до откат. благодаря ти.
    Ани, Ани, радвам се, че съм усмихнал вечерта ти. Сега трябва да поработим и върху денят ти.
    Нели, твоя разказ става все по - интересен. Очаквам продължението. А коя ли е пък таз дама, която така самоотвержено спасява адвокат, при положение, че може спокойно да го остави да пукне.
  • Чакаше някой.Вероятно точно нея.Със сигурност обаче не си я беше представял в такъв вариант.Тогава щеше да успее да преглътне студеното питие без да се задави при появата и. Очите му почти изскочиха от орбитите, когато малкото парченце лед заседна в кривото гърло. По всяка вероятност дамата беше лекар и нейната бърза намеса спаси един адвокатски живот в най-сюблимния момент. Тя се спусна, кръстоса ръцете му пред гърдите и... и натисна с все сила, няколко пъти. Чак на третия - успешно. Дали защото ледът се беше разтопил, или изхвръкнал, но Грег... оживя. Според преданията, ако някой спаси живота ти - оставаш задължен до тогава, докато не върнеш кармичния си дълг. Грег нямаше нищо против. Най- после можеха да започнат по същество. Той се усмихна любезно на зеленооката дама, тя естествено беше без очила, и очите му изтекоха в посока на безкрайните съблазнителни ..очи. Беше готов да изпълни всяко нейно желание...
  • Разби ме с тази боза!
    И не спирай да пишеш, защото аз, макар и късно, те наваксвам!
  • Виж сега Нели просто ме е проследила като идвах до кантората ти, за тва и знае толкова устата Ти да не мислиш, че има чак такава фантазия Не, просто е видяла филма на живо Нели, шегувкам се нещо Просто описанието напомня на мен преди време
    Грег, зная. Още не съм те посетила в работата, значи...И първо се пробва с водка, нали Благодаря ти, че усмихна вечерта ми
  • Хеи, благодаря на всички, които прочетоха, даже и на тези които не им хареса. Щях да съм сериозно разочарован ако допадах на всички.
    нели, това е начало на страхотен разказ, да знаеш. ако не го напишеш ти ще го подхвана аз. Благодаря ти.
    Марко, както винаги даваш много добри идеи. Тази за чашата и любовните истории, те изтрелва направо в редиците на гениите, които както знаеш са непризнати.
    Доре и Светлана не си мислете, че така ще се отървете. Ще пробвам пак и пак и пак до откат.
    Велислава, ти имаш безпогрешен усет, на който мога само да завиждам.
    Деси, надежда благодаря ви горещо.
    Антон, Буковски е един. Въобще не искам да си мешам капата с него.
  • Тя обичаше Грег.Не толкова, че да не прозре любовта му към блондинките.
    Ама как така? Блондинка и прозрение. Ей-й нали се сещате, че всяко правило има изключения. Тя беше най- очарователното, зеленооко, русо изключение на земята. На това отгоре мииньонче. На това отгоре блондинка - в цял ръст и до дъното на душата си. Виждали ли сте такова чудо ? Умна, интелигентна, руса и с чувство за хумор!?Ако не сте време ви е...
    Ето една такава образована и интелигентна руса дама, която умираше да въвежда хората в заблуждение, щом ги погледнеше без очила, посети в ранния следобед кантората на Грег.Какво се беше замотал та не обръщаше питиета на хладинка до шадраванчето в Търговския дом, в тази лятна следобедна жега!? Сигурно чакаше точно нея...
  • Още на "Тя обичаше Грег" беше ясно, че вярата ти няма да издържи докрая

  • Забавно. Поздрави, Грег!
  • Я не пиши сериозни любовни разкази! Остави ги на нас, простосмъртните, и остани верен на стила си! (ПП. И внимавай с алкохола, защото случаят с Буковски на 60 е по-скоро изключение, а човек все пак трябва да има и материал!... )
  • Тя обичаше Грег. Тя обича Грег. Само него. Сега и завинаги.
  • Поздрав!!!
  • Започвам да се замислям за безпогрешния си усет да попадам на точната страница - с предложение за водкопиене. Поздрави, Грег! Хареса ми твоето намигване към водката и любовта.
  • .. опитах да я черпя с водка, ама от онази „Столичния”, отпреди 10 ноември, а тя ми вика: „Според мен е по-удачно да пием боза...”
    Голяма грешка правиш, като даваш на непросветени, да опитват от божествения нектар.Аз така, преди 10 ноември, налях чаша от " трудът на мистър Джони Пешеходеца" на баба си, а тя ( непросветената) каза , че и миришело на дървеници.
    Защо не можем да налеем любовните истории в чаша?
    и да си ги пием ...с капкомер.
    Наздраве !
  • Стана ми скучно и не го дочетох...извинявай.
  • Много ми хареса как започва: "Тя обичаше Грег". Това автобиографично ли е, шегуваш ли се, или е по спомени на очевидци? Моля те уточни! Дора е права - опитай пак, ще се получи!!! Ако имаш нужда, ползвай жокера - обади се на приятел. Все ще измислим продължение, заедно можем повече...водка да изпием, ако не друго и пак ще ни е весело!!!
  • пробвай пак
Предложения
: ??:??