Опит за сериозен любовен разказ
Опит за сериозен любовен разказ
Понеже Светлана Лажова взе да пише любовни разкази, реших и аз да не изоставам от живия класик на българската литература и да се пробвам в този жанр с ентусиазма на депутат първи мандат.
Седнах, запалих цигара и си налях водка. Във всички книги за живи класици пише, че тогава ти идват гениалните мисли.
"Тя обичаше Грег." Това начало така ми хареса, че ударих на екс първата водка. Втората си дойде със следващото изречение. "Не толкова, че да не прозре любовта му към блондинките." Силно начало, бих казал, но тук вече ме изби на смях, като си представих как една брюнетка прави отчаяни опити да стане блондинка.
Реших да бъда много сериозен и се замислих авторитетно за първата любов. Това трая около три минути и избухнах във ведър смях, като се сетих, че в опита си да целуна момичето, едва не й причиних средна телесна повреда. Тя ми подаде бузата си, а аз, в опита да прескоча стола, който ни делеше, направих един захват от каратето, който треньора ми постоянно твърдеше, че не правя професионално. Мисля, че ако ме беше видял, отивах директно към черен колан.
Добре. Този сериозен разказ за любовта определено не можеше да започне така. Сетих се за втората любов. Ако не знаете винаги има такава. Тя беше хубаво момиче. Лъскаво като „Москвич” последен модел, току-що измит в двора на къщата. Обзеха ме сладникави спомени и така се замечтах, че си рекох: ”Ето сега го почнах, разказа”. Някой обаче виждал ли е как девойка, облечена в дълга до глезените пола, се опитва да целуне мъж, притежаващ панталон тип „Чарлстон”. Ако не, искам да ви кажа, че се заформи нещо като кълбовидна мълня. Аз отдолу, тя отгоре, а питието отиде някъде по дяволите. Напуши ме смях и веднага усвоих най–близката до мен водка. Вярно, голямо търсене беше, но нея я намерих по–лесно от момичето.
Така определено нямаше да станат нещата. Реших да бъда много тъжен и се замислих за всички момичета, които са ме изоставяли без видима причина. Някъде на сто и първата спрях по простата причина, че дългото изброяване така ме умори, че изпих водката по–бързо от номад, набарал манерка с вода в пустинята.
Точно тогава се сетих за Бети. Викам си, от това става не разказ , а роман в стил „Брулени хълмове” Това беше жената, която така ме обрули, че след това, като чуех вятър, бърках по навик в джоба за портфейла, но пък си беше хубаво момиче. Първия път, като се целунахме, тя ме попита дали имам нещо против да й подаря къща в Каварна. Казах й, че Каварна ми прилича на кравеферма и тя, в изблик на откровение, ме целуна по–горещо и от котлон на печка „Мечта” и каза: „Не съм срещала по–умен мъж от теб!” Как да я разочаровам? Викнах й едно уиски и тя не спря да се смее до края на вечерта.
Викам си - добре, ще започнем без автобиографични моменти. Просто двама млади се срещат. Да, ама в този момент се сетих за първата си среща с момиче, в която аз се опитах да я черпя с водка, ама от онази „Столичния”, отпреди 10 ноември, а тя ми вика: „Според мен е по-удачно да пием боза...” Като се сетих за това, така се засмях, че барманът ме погледна учудено, сякаш за първи път виждаше човек, който употребява, да е по–щастлив от бармана, който го наблюдава. Тук отново избухнах в смях и реших да си спомня за сватбата, барем една сълза капне от окото ми.
Но, като се сетих за сватбата, ми стана толкова гот, че си поръчах втора бутилка. От мен да знаете, че на сватбата най–готиното е самата сватба. Голям купон е тогава, но лошото е, че свършва с първата брачна нощ, а първата брачна нощ винаги води до втора. Ето тук всички дружно можем да поплачем. За мъжете и за това, което е останало от тях. Аз, разбира се, не се броя. Дълбоко и безвъзвратно съм се разграничил – от себе си.
П.П. Марко, брат, наздраве за последните мохикани!
Човек/Ани/, има и човеци. Даже по-объркани от теб.
След всеки край следва ново начало. Стремете се към него и към следващата водка.
Това можах. Това написах.
© Светослав Григоров All rights reserved.
