Здравей, любима.

Липсваш ми. 

Тук е тъмно без теб, студено е. Дните са дълги, безумно безкрайни без теб. Скучно е, говоря, без да има някой, който да ме слуша. Думите ми хвърчат във въздуха, а теб те няма да ги вдишаш. Душата ми плаче, а аз се усмихвам. Заради теб.

       Не ме мисли мен, иначе добре съм. Добри пари изкарвам. Живея си, скромно, но добре. Дните ги преживявам. Минават бавно, но минават. Вечерите са тежки, мрачни.

       Започнах да пия, още повече. Давя скръбта си по теб в алкохола. Заради теб.

       Времето иначе е хубаво, не вали много често. В последното твое писмо, което получих, преди десет години, прочетох... Щастлива си, а? Омъжи ли се? Децата как са?

       Ще мръзна, ще мълча щастливо фалшиво, ще пиша писмата, които получаваш ли въобще? Порязваш ли се на хартиения плик? Искам да те усетя до мен, любима. Ще измръзна без теб, безчувствеността ти убива. Ела си отново при мен, любима. Стопли ме с любовта си, съживи ме.

       Иначе как съм дори не питаш, но добре съм, любима. Трябва да бъда. Заради теб. Заради теб съществувам.

Пиши ми, любов моя. 

Прати ми писмо, пък ще чакам още десет години...

Вечно твой.