23.03.2015 г., 23:16  

Още десет години

1K 0 0
1 мин за четене

Здравей, любима.

Липсваш ми. 

Тук е тъмно без теб, студено е. Дните са дълги, безумно безкрайни без теб. Скучно е, говоря, без да има някой, който да ме слуша. Думите ми хвърчат във въздуха, а теб те няма да ги вдишаш. Душата ми плаче, а аз се усмихвам. Заради теб.

       Не ме мисли мен, иначе добре съм. Добри пари изкарвам. Живея си, скромно, но добре. Дните ги преживявам. Минават бавно, но минават. Вечерите са тежки, мрачни.

       Започнах да пия, още повече. Давя скръбта си по теб в алкохола. Заради теб.

       Времето иначе е хубаво, не вали много често. В последното твое писмо, което получих, преди десет години, прочетох... Щастлива си, а? Омъжи ли се? Децата как са?

       Ще мръзна, ще мълча щастливо фалшиво, ще пиша писмата, които получаваш ли въобще? Порязваш ли се на хартиения плик? Искам да те усетя до мен, любима. Ще измръзна без теб, безчувствеността ти убива. Ела си отново при мен, любима. Стопли ме с любовта си, съживи ме.

       Иначе как съм дори не питаш, но добре съм, любима. Трябва да бъда. Заради теб. Заради теб съществувам.

 

Пиши ми, любов моя. 

Прати ми писмо, пък ще чакам още десет години...

 

Вечно твой.

    

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...