zuzara (З. Райкова)
91 58
10 февр. 2019 г., 18:04

Оставяш ме сама... 

  Проза » Письма, Другие
1014 3 4

Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...

Объркано опитвам... но мълчанието ти ме убива...
Не толкова, че не съм себе си така. А че ми липсва твойта топлина, през дните... когато твоето търпение ги превръща в месеци... или години... За теб. Но и за мен.
Наистина ли със спокойствие издържаш да ме измъчваш така?

Оставяш ме сама... и не знам имаме ли се още един друг...

 

© З. Райкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря за позитивните мнения ♡
  • Страхотно е. Темата е подходяща и за по-дълга интерпретация. Нюансът може да бъде включен в по-голям текст и да се получи нещо още по-интересно! Давай смело!
  • Благодаря!
    Толкова силна, колкото не можах да я пресъздам...
    Но опитах
  • Силна емоция само в няколко реда, поздрави!
Предложения
: ??:??