10 февр. 2019 г., 18:04

Оставяш ме сама...

Проза » Письма, Другие

1.4K 3 4

Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...

Объркано опитвам... но мълчанието ти ме убива...
Не толкова, че не съм себе си така. А че ми липсва твойта топлина, през дните... когато твоето търпение ги превръща в месеци... или години... За теб. Но и за мен.
Наистина ли със спокойствие издържаш да ме измъчваш така?

Оставяш ме сама... и не знам имаме ли се още един друг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zuzara (З. Райкова)

Благодаря за позитивните мнения ♡

2019-02-14T21:13:50+02:00
written-springs (А.Д.)

Страхотно е. Темата е подходяща и за по-дълга интерпретация. Нюансът може да бъде включен в по-голям текст и да се получи нещо още по-интересно! Давай смело!

2019-02-11T11:25:11+02:00
zuzara (З. Райкова)

Благодаря!
Толкова силна, колкото не можах да я пресъздам...
Но опитах

2019-02-11T02:58:32+02:00
written-springs (А.Д.)

Силна емоция само в няколко реда, поздрави!

2019-02-10T19:23:01+02:00