От деня - 21.
Една случка – класическа – във Варна.
Автобусна спирка. Някакво циганче блъска и събаря наведен ученик. Оня се изправя и му отшива един як шамар. Цигането и глутницата му се хвърлят в бой. С ученика е солидна компания. Почва мариз...
Намесваме се околните – де разтърваваме, де намираме сгода да отперим по някой ритник на циганора, предизвикал боя...
Всичко завършва с пристигането на полиция. Циганите изчезват. А към управлението тръгва група – полицаи, двама немци /семейство/, скромна, свита, незабележима циганка, свидетели...
Защото, докато едни се шамарят, а други зяпат, джебчийката отарашвала чантата на немкинята. Но имало и внимателни хора, видели я, спипали я с пълна ръка. Така я държаха – стиснали й ръката, не дават пръсти да отвори, та да „изпусне” портмонето.
Стар трик – едните отвличат вниманието, други крадат...
И действен – много ефикасен. Особено, когато на хората им стигат хляб и зрелища...
хххх
Откачен ден беше.
Като почнеш от нощта. Линейка хвърчала с родилка, някаква млада дама си слушала гръмко музика в колата, не обърнала внимание и се нахакала в линейката.
Хайде, да речем – пострадалите хора ще ги пооправят. И кой е крив, кой прав – ще уточнят.
Ама новороденото... Току-що роденото...
Нищо. То е за добро. Нека още от раждането си разбере каква грешка е направило, та баш тук се е пръкнало.
В България, дето правилата са според зависи, а рискът за пътно-транспортно пътешествие те следва по петите още от раждането.
То и други рискове има.
Ако полицаите уловят някой джигит, може пък той да открие огън по униформените, позволили си да му се пречкат с някакви изисквания и закони.
Абе, него закон не го лови!
Впрочем, миналата година – точно по тая пешеходна зона се носеше /наистина небързо/ типична мутренска кола.
И спря до двама полицаи, които бяха паркирали патрулката си точно върху пешеходната пътека.
Поприказваха си, после джипът продължи по уж пешеходната зона.
Питах полицаите защо така, а те ми отговориха ясно, точно и конкретно: „Наш човек!” и „А ти защо питаш?”.
А накрая – за още едно изкрейзване. Логично и очаквано и тук, у нас.
Джеймс Верон от Северна Каролина отишъл да „обере” банка. С едничка цел – да го вкарат в затвора поне за 3 години. Та се полекува там.
Изгубил работата, останал без здравни осигуровки, болен – и намерил изход. Поне временно.
В затвора – че е по-хубаво и нормално от свободния живот.
М, да! Къде наблизо има банка?
https://genekinfoblog.wordpress.com/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
.Поздрав.
