Пак се поразходих из града. Интересни неща видях. Влязох в един магазин, погледнах щанда за сладкиши и се сетих как се нарича жена, която бие мъжа си. Защото предлагаха курабийки…
После… Тук ще сложа червена точка… Та минах покрай квартален пенсионерски клуб, приютил магазинче. На витрината едни до други снимки от дейността на собствениците и няколко реклами на наемателя. Една от които за сухи сливи без костилки…
Хубаво, де – знам, че не е прилично да се говори така, ама го видях. И се запитах – след сподавения смях – бе, тия хора не са ли го видели? И минувачите не се ли замислят? Само при мен ли е така откачено под под подсъзнанието?
А в един голям магазин видях гнева на жена, разбрала, че мъжът й изневерява. Голям надпис: „Не ме наричай скъпа“… Кавичките са от мен, на плаката ги нямаше – писалите го рекламисти са типични представители на полуграмотната младеж и не знаят как се отделят цитати. А това е цитат – думите на мъжа… Е, аз си представям чие е изказването, но за създателите м ...