29 июн. 2023 г., 08:53

От главата

700 0 0

 

- Виж! Колко е хубаво времето! Лято е. Слънце. А ти си навел глава. За какво толкова мислиш?

Младият мъж погледна стареца в очите и каза:

- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.

- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.

- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората как се оплакват. А казват, че по човека ходи.

Старецът се усмихна. Погледна към небето. Докосна по рамото младия мъж и каза:

- Момче! Да се стягаш. Губиш си времето в страх. Никой няма да ти го върне. Не искаше ли преди няколко месеца само да има слънце? Ето, грее. Можеш ли да вървиш? Можеш. Работиш ли? Работиш. Какво толкова искаш?

- Не искам, просто ме е страх.

- Не бива. Двамата с теб сме част от този толкова кратък разказ. И ще ти кажа само, че всичко е от главата. Промениш ли си мисленето няма да те е страх.

 

Явор Перфанов

28.06.2023 г,

Г. Оряховица

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса) 🇧🇬

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Любовта на чаплата (за конкурса) 🇧🇬

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...