- Виж! Колко е хубаво времето! Лято е. Слънце. А ти си навел глава. За какво толкова мислиш?

Младият мъж погледна стареца в очите и каза:

- Не знам дали си внушавам, но ме е страх.

- От какво се страхуваш? Млад си. Работиш. Имаш сили.

- Все си мисля, че ми има нещо. Че съм болен. Нали виждам хората как се оплакват. А казват, че по човека ходи.

Старецът се усмихна. Погледна към небето. Докосна по рамото младия мъж и каза:

- Момче! Да се стягаш. Губиш си времето в страх. Никой няма да ти го върне. Не искаше ли преди няколко месеца само да има слънце? Ето, грее. Можеш ли да вървиш? Можеш. Работиш ли? Работиш. Какво толкова искаш?

- Не искам, просто ме е страх.

- Не бива. Двамата с теб сме част от този толкова кратък разказ. И ще ти кажа само, че всичко е от главата. Промениш ли си мисленето няма да те е страх.

Явор Перфанов

28.06.2023 г,

Г. Оряховица