Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро с настъпването на пролетта тя започна да проявява творчески заряд в клетвите си, които от своя страна ставаха все по-цветущи.
- Мътните да ви вземат, в яйца да се превърнете, в щъркелово гнездо да паднете, щъркелите да ви излюпят, жаби крастави да се родите, че с вас челядта си да нахранят! Уруспии недни, чумите, да ви тръшнат!
- Пено - кого кълнеш днес, ма? - повдигна глава и погледна над дувара съседката й.
- Къртиците мари, дето нощем излизат - излъга слисана Пена, че я бяха чули.
- Ей…, аз си помислих, че комшийките, дето направиха пътека до твоята къща?
- Що думаш ма, Недо? - пепел ти на езика, змийски! Яйца ми носят жените, че моите кокошки не снасят.
- А…, яйца думаш, е що ги кълнеш, ...