Стрина Пена от село „Тъпчилещово“ беше една такава засукана и хитра, същинска гъсеница, която все се надсмиваше над хората. Всеки ден намираше по някой човек от селото, когото да спомене в ругатните си, а понякога измисляше и такива клетви, които обхващаха по мащабен диапазон от човеци. Но от скоро с настъпването на пролетта тя започна да  проявява творчески заряд в клетвите си, които от своя страна ставаха все по-цветущи. 

- Мътните да ви вземат, в яйца да се превърнете, в щъркелово гнездо да паднете, щъркелите да ви излюпят, жаби крастави да се родите, че с вас челядта си да нахранят! Уруспии недни, чумите, да ви тръшнат!

- Пено - кого кълнеш днес, ма? - повдигна глава и погледна над дувара съседката й.

- Къртиците мари, дето нощем излизат - излъга слисана Пена, че я бяха чули.

- Ей…, аз си помислих, че комшийките, дето направиха пътека до твоята къща?

- Що думаш ма, Недо? - пепел ти на езика, змийски! Яйца ми носят жените, че моите кокошки не снасят.

- А…, яйца думаш, е що ги кълнеш, тогава? Петел, друг си вземи!

- Че…, какво му е на моя петльо? - рече Пена. Хубав, едър, беличък, Диоген съм го кръстила, че все над бъчвата клечи. Не ми треба, друг петел на мене!

- То на тебе един хубав резил ти треби, ама… срам, пред цяло село да береш. Да

берем, накрая я затвориш, тая гнусна, твоя уста!

Стрина Пена се разгневи на Неда, врътна се на пети и с бързи крачки се прибра вкъщи.

Ставай! Задърпа тя мъжа си Ристя, ставай пияницо, да чуеш как ми се смеят заради тебе, дембелино, хайлазин такъв само под чужди фустани се ровиш.

Ристо, разтърка сънен очи. Надигна се до седнало положение  и се почеса по главата. - Рано пак си станала мари, петела ли събуждаш?

-Ставай! - ти казвам.

- Стига кукурига ма, жено, (!)като стана що  да правя по туй време?

- Къртици ще търсиш! Цялата градина обърнаха, ни боб, ни картоф, ни  тиква остана. На зима с охлюви ще те храня.

Ристо я погледна, надигна едната си вежда, изкриви уста в усмивка и рече:

- Довечера, Пено, довечера, кога заспиш! Аз охлювите за тебе ще оставя. На мен яйца ми носят ,гладен няма да остана!

- Кой!? - извика му Пена, сякаш очакваше някакво тайно признание.

Ристо я погледна слисан и отвърна. Щъркелите!…

Денят преваляваше и слънцето се скриваше зад разцъфналите дръвчета. Стрина Пена отиде в градината, разхождаше се и оглеждаше пораженията от къртиците. Навсякъде покрай сайванта беше изникнала лайка. Ухаеше на късна пролет, въздуха. Пена разкопча двете горни копчета на бялата си  риза, огледа се и надигна с ръце гърдите си. Поседна на земята, позавърта се малко в ляво, малко в дясно па полегна в разцъфналата лайка. Слънцето погали лицето й, затвори очи и се размечта. Туй село опустяло ще ме затрие, цяла целеничка, - помисли си Пена. Мъж ми треба на мене нощем тайно да ме буди и до първи петли да ме люби.В града искам да живея, с автомобил да ме возят, че то…, как мойта хубост втора в туй село няма. И тоз моя Ристя, искам да сменя. Чашата вечер по-сладка му иде от мене. А по чуждите свраки все хвърля очи. - Че(!) какво ми е на мене? То, да има кой да ми свирне от бъзака,ще му кажа аз на него! Ама тая вечер няма да заспивам, цяла нощ ще будувам да видя аз, оная пепелянка съседката, какви ми ги говори. И моя Ристо, щъркели яйца му носели… Ай съм

го хванала под чужд сукман, ай съм го сменила, веднага! Усмихна се на себе си стрина Пена, протегна ръка стръкче лайка откъсна по лицето си го прекара, стана и хубаво и топло и леко си разтвори краката, ей тъй и там слънце да огрее.В тоз момент интимен, нещо Пена под полата я погали. Веднъж и дваж, не мърда тя, не диша, че как  хубаво я галят.

„.Кукуригу- „ку-ку-ри-гу-уууу“. Диоген  между краката й завика. Скочи стрина Пена изтрезняла, една лопата хвана и хукна да гони петела. После се спря и огледа…

Денят превали и месечината изгря. Пена лежеше в леглото с отворени очи и се молеше Богу да не заспива. Вратата на къщата се отвори и тя тихичко се измъкна от постелята. Бавно, като дебнеща лисица закрачи след Ристя. Но нещо стомаха я преви, клекна пред кочината й свали гащи. Прасето загрухтя зад нея. Пена клечеше и кокореше очи в тъмнината. По едно време в най-интимният й момент нещо така силно я клъвна по срамните части, че тя се разпищя със всички сили и хукна  да бяга по двора със омотани в краката си гащи.

- Ристо, помощ, Ристо!

Пена, петелът и Ристо,обикаляха двора. Събудиха се съседите, увесиха вратове по оградите и се смяха  и маяха на тази нощна сергия.

- Ристо гони петела. Петелът гони Пена. А Пена със събутите гащи,кого ли гони и кълне?

- Мътните да ви вземат, в яйца да се превърнете, щъркел да ви излюпи, жаби да се родите!...

- Комшийките - рече Неда! И тя накрая си намери, рече през сълзи от смях Неда-Петела!

Ей, думаха съседите от нищо-нещо стана тази олелия. На Пена кокошките не снасяли - защото петела бил влюбен във нея!