vega666 (Младен Мисана)
1682 14376
30 мая 2024 г., 01:28  

От непризнателния български народ 

  Проза » Другие
204 7 2
1 мин за четене

     Останките на най-великия български цар след освобождението ни от турско иго - Фердинанд, най-сетне са върнати в България.  Фердинанд е единственият владетел в най-новата ни история, който се опита да възроди величието на България. На фона на сина си - цар Борис, който имаше морал, но се плашеше като един мишок дори и от сянката си, и на фона на внука си - пълният семеен и национален провал - Симеон Сакскуборготски, Фердинанд се извисява като статуята на Зевс, сътворена някога от гениалния древногръцки скулптор Фидий. Фердинанд не успя, въпреки неистовия си стремеж, в начинанието си да издигне на полагаемата се височинна кота България, но затова имаше обективни и неумолими международни причини. Именно те доведоха до национална катастрофа родината. Но този цар даде поне за кратко възможност на българина да вкуси от усещането за национално величие.  Горите, които засади Фердинанд, все още ги има, независимо от жестоката гола сеч, която е почти повсеместна. Има я и Борисовата градина - изцяло дело на Фердинанд. Но си задавам въпроса - какво би станало, ако Фердинанд бе успял в реализиране на мечтите си и днес България се миеше от три морета? И си отговарям - с този потурджийски народ - нищо! Та той с едно море не може да се оправи и със "земя като една човешка длан",  та камо ли с три морета. Щеше съвсем да затъне.

      Българинът разбира само от две неща - от турско робство и от съветски ботуш. А може би и от американско дилдо.

 

"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин…"

 

Тези слова Паисиеви ще отекват с едно реликтово звучене във вечно разширяващата се вселена. Както и словата Вазови:

 

"Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото..."

 

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Само победилите не ги съдят, а Фердинанд в крайна сметка е изгубил, така че двете национални катастрофи никога няма да му бъдат простени. Отделно, че явно няма да доживеем времето някой да напише истинската българска история обективно и достоверно. А народа ни си е много добър, но след толкова робства ни трябва време да си излекуваме стокхолмските синдроми.
  • От моите дядовци, които са участвали в Балканските войни(така се водят в историята, докато ние ги отъждествяваме като Балканска и Междусъюзническа,което е грешно, защото при Първата Балканска Румъния е неутрална, но при Втората Балканска окупира Южна Добруджа)знам,че Цар Фердинанд не може еднолично да решава военните действия.Макар и Върховен Главнокомандуващ решенията в хода на войната оперативно се вземат от Генералният щаб,Командването на фронта и Военният съвет.Естестествено като Главнокомандуващ и Цар за всеки военен провал Цар Фердинанд поема съгласно Търновската конституция пълна отговорност.Така след септември 1918 година Той е принуден да абдикира по настояване на Антантата.Останалото извън фактите днес се интерпретира според идеологическите догми.Всъщност,благодарение на Цар Фердинанд | България добива статут на историческа Независимост и е равнопоставена на останалите държави в света.До 22 септември 1908 година(почти тридесет години) Върховен Сюзерен е Султана.
Предложения
: ??:??