Останките на най-великия български цар след освобождението ни от турско иго - Фердинанд, най-сетне са върнати в България. Фердинанд е единственият владетел в най-новата ни история, който се опита да възроди величието на България. На фона на сина си - цар Борис, който имаше морал, но се плашеше като един мишок дори и от сянката си, и на фона на внука си - пълният семеен и национален провал - Симеон Сакскуборготски, Фердинанд се извисява като статуята на Зевс, сътворена някога от гениалния древногръцки скулптор Фидий. Фердинанд не успя, въпреки неистовия си стремеж, в начинанието си да издигне на полагаемата се височинна кота България, но затова имаше обективни и неумолими международни причини. Именно те доведоха до национална катастрофа родината. Но този цар даде поне за кратко възможност на българина да вкуси от усещането за национално величие. Горите, които засади Фердинанд, все още ги има, независимо от жестоката гола сеч, която е почти повсеместна. Има я и Борисовата градина - изцяло дело на Фердинанд. Но си задавам въпроса - какво би станало, ако Фердинанд бе успял в реализиране на мечтите си и днес България се миеше от три морета? И си отговарям - с този потурджийски народ - нищо! Та той с едно море не може да се оправи и със "земя като една човешка длан", та камо ли с три морета. Щеше съвсем да затъне.
Българинът разбира само от две неща - от турско робство и от съветски ботуш. А може би и от американско дилдо.
"О, неразумни юроде! Поради что се срамиш да се наречиш Болгарин…"
Тези слова Паисиеви ще отекват с едно реликтово звучене във вечно разширяващата се вселена. Както и словата Вазови:
"Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото..."
© Младен Мисана All rights reserved.