От разходката
Разхожда ме кучето. И отиваме до магазина на Ангел, бивш наш ученик,– футбола да обсъдим.
Влиза купувач, иска сирене. Ама от онова – вчерашното, много хубаво било.
Ангел вика:
- То партидата е добра…
Включвам се:
- И при сиренето е като женитбата. Трябва да видиш откъде е партидата. Направата на бабата, на майката, че да определиш жената…
Ангел се включва:
- Бе, то е важно и кой го е правил… Щото има едни леваци, дето развалят партидата…
хххх
От екрана си чешат езиците – колко пари били необходими за живеенето на един работник.
Пенсиите не споменават. Защото те не са за живеене, а за оцеляване…
хххх
Разхожда ме хайванчето, насреща ни все още млада булка. Която поздравява: „Добър ден!“. И към него – „Ей, сладур…“
А едно време щеше да е обратното…
Хххх
- Честит празник…
- Какъв празник?
- За нас, дъртите, всеки ден е празник. Ако се събудим…
хххх
Ако полиетиленовата торбичка се разлага за стотици години, а асфалтът се разпада за една зима – защо не покриваме пътищата с полиетилен?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Коновски Все права защищены
