Кабинетът му беше на последния етаж, на висок небостъргач.Стените бяха от стъкло и от там се виждаше забързаният ритъм на големия град.Виждаше се целият, сякаш беше мравуняк и над него бе единствено небето, и облаците, и може би Бог, ако успееш да го видиш.
Седеше с вдигнати на бюрото крака и го беше обзела всемирна апатия и скука.Под него добре смазаната машина на малката му империя работеше и трупаше пари и власт.
Реши да се разходи до долните етажи, за да се разнообрази, виждайки суетнята на десетки чиновници, правещи го богат. Отиде до асансьора и слезе.
Още щом вратите се отвориха го лъхна миризмата на работещи принтери и шума от разговорите. Застана пред вратите и към него се затичаха услужливи блюдолизници. Просто им махна с ръка и те, като верни кучета се върнаха обратно към бюрата си. Очите му шареха по хората. И изведнъж видя, красиво момиче, застанало до една маса, да подрежда писмата и пратките.Явно беше на последно място в йерархията, но имаше в себе си някакво странно изл ...