17 февр. 2023 г., 20:43

Отдаденост 

  Проза » Рассказы
411 1 2
1 мин за четене

Тя включи и последния перфузор и излизайки от болничната стая потърка изморените си очи .Венета беше на 78 години и все още не беше се отказала от златната си ангелска професия - да лекува болните !

Преди три месеца обаче се случи нещо разтърсващо живота й. Беше диагностицирана с тежката диагноза - рак на млечната жлеза. Беше съсипана. Въпреки тежката диагноза не се отказваше от своята професия с думите : " Ако ще умирам нека е на моето работно място - болницата!".

Толкова беше отдадена на своята професия ,че дори на смъртния си одър искаше да бъде до леглото на болните , въпреки ,че самата тя вече беше болна и всяка сутрин погълваше по една дозина  лекарства за борба с болката и още един куп антиеметици - за борба с повръщането.

 

На следващия ден...

На път за Св. Анна,  Венета  припада на спирката , когато извикват линейката тя е все още жива , пулсът е едва долавящ се палпирайки радиалната й артерия.

Един час по- късно вече са в болницата . Лекарите и сестрите разтревожени хвърчат . Чува се само : " Сестра, дефибрилатор! " Зареди на 300! Губим я!".

След минута, обаче с глух тон  линията на монитора се изравни... И лекарят през сълзи промълви , " Загубихме я..."

Покриха я.

Полетя.

Като ангел

в небесата.

 

 

 

© Karolinne Kolewa Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??