Нямаше представа къде се намира, нито как беше попаднал тук. Беше уплашен. Направо вцепенен. Мястото приличаше на лабиринт от фоайета, а той стоеше на пейка в коридор м/у две от тях.
- Какъв хаос, какъв хаос само, не мога да повярвам. Каква е тази организация ... А уж навсякъде пише друго, от Стария завет през Библията до Корана ... – на пейката до него стоеше дребен, намръщен мъж над средна възраст, облечен в черни дрехи, приличащ на нещо като събирателен образ от свещеник, равин и имам. На всичкото отгоре непрестанно мърмореше.
Навсякъде сновяха в пълен безпорядък хора във всевъзможни дрехи. Имаше облечени като за вечерен прием, но имаше и такива по домашни халати, че и пижами. Както и облечени като рицари, дами в кринолини, римски сенатори и дори в някакви кожи. Точно срещу него на пейка срещу неговата стоеше умислен човек с бомбе, в несъразмерен фрак и още по-несъразмерни обувки. Досущ като Чарли Чаплин. Всичко изглеждаше като от декори на някое холивудско студио. Не, че някога беш ...