Любими, защо в мислите ми си още ти ? Защо не те забравям, кажи...?Какво направи с мен? Как ме упои твоята сладко-горчива любов? Отговори ми. Не мълчи. Не искам да чакам вече.

  Защо  започвам пак да те желая? Всяка вечер копнея да те видя, да те прегърна..но ти не идваш.. Никога не идваш.. Не ти ли липсвам? Поне малко не искаш ли да зърнеш погледа ми? Отговори ми. Не мълчи. Побърквам се от тишината.

 Отново прокълната съм от твоята любов, неизчезваща, вечна, неизчерпаема... Вечно ще ме мъчи тя, зная. Уморих се тайно да те искам, да те жадувам.. Искам само да те забравя. Кажи защо не мога? Кажи как да го направя ? Отговори ми. Не мълчи. Не издържам да чакам.

 Любими, трудно е пак да те желая. Не го искам, разбери. Но пламъкът е още в моето сърце и щом те видя се разпалва още и още. Искам да го спра, но съм неспособна. Нямам силата да го изгася. Защо не ми помогнеш? Нарани ме отново, направи го, за да се свърши всичко. Ще го направиш ли, кажи..? Отговори ми. Не мълчи. Просто ми отговори.