ОТГОВОРНА И НЕУМОЛИМА РАБОТА

Работата ми като спасител е много отговорна и неумолима. Отговорен съм за всичко, което се случва и на плажа, и в морето. Ако някой се напие на плажа, току-виж влязъл в морето пиян, още преди да е изтрезнял, за да се напие пак. Затова се погрижвам да го наблюдавам с бинокъла си, докато спи, и ако стане на крака, макар и махмурлия, гледам да няма повече от десет минути време да се пльосне по корем в морето и да пошляпа, защото в същото време вече де е напил някак, сигурно в задния джоб на шортите си носи плоски шишенца, от ония, военните. Минута невнимание - цял живот смърт, това е моята работа, като на пожарникарите, дето има една дума.

Видя ли двама влюбени да се целуват на шезлонга, знам със сигурност, че скоро така ще се разгорещят, че ще им се наложи да калят телата си като нажежена стомана в морето. Тогава от разликата в температурите мнозина получават инсулти или просто припадат, така им действа любовта, не могат да понесат пращенето на чувствата си в хладината на водата. Влюбените са като лава, която изтича в морето, там изстива, вцепенява се, романтиката изтича, жарта се свива и загрозява, страстта се изпарява и после я изригне пак, я не. Загуба на време и енергия. Ако питате мен, плажът не е място за любов, а за друго, но мен никой не ме пита.

- Господине, къде е тоалетната? – ето това е редовен въпрос, с който съм замерян от малчугани, които идват на море, за да пикаят в него. Информацията, която им давам, не им служи за нищо, просто ме проверяват дали спя, знам ги аз.

Неумолима е професията ми, защото трябва да устоя на молбите на красиви дами, които пърхат с клепачите си като архиоптерикс с огромни и тежки крила, правят ми вятър и аха да ме упоят, сирени такива, с гласовете си:

- Моля те, готин, пусни ни в морето, напекли сме се! – вика едната.

Друга, още по-напечена, добавя:

- Виж ма, натокана съм, а ти ме караш да се пръжа! Недей ма тъй!

Трябва да устоя, няма как: флагът се в червено вее, значи морето е недопустимо. Неумолима е професията ми.

Иначе работя като юрисконсулт в едно предприятие за инертни материали. Работата ми е отговорна и неумолима. Спасявам завода от фалит вече трета година, като отлагам делата в съда, които кредиторите водят срещу нас. Дължим пари почти на всички, дори във фалит искат да ни обявят. Но аз все болнични си намирам, и други поводи изпадат, съдът отлага делата, нали всичко е в името на народа.

Сега народът е на морето и ето ме и мене там. Работя, както поясних в началото на това донесение, по втори договор като спасител. То и по първи договор това работя, ама нали ме разбирате – кой разчита на една заплата днеска.