Открадната от боговете
Обичал ли си някога жена? Съвсем безпаметно, съвсем по мъжки, грубо... И властно, като твърда, мазолеста длан, погалила за първи път, но не последен... Защото никога не свършва обичта на онзи мъж, оставил дъха си в гора от цъфнали люляци и дюли, за да диша теб и сладостта ти... Медена и лепкава от страст...
Обичал ли си любовта, заради самата нея – лудост в облачно море, вечерен бриз в тела греховни, скрити под вълните... Гора, притихнала в танц на боса самодива, влюбена и плачеща по теб...
Ще ме обичаш ли дори, когато съм черна река, дълбока, тиха, мътна, скрита ярост - женска, нелогична... Когато вкусът на мед премине в горчив танин и черен шоколад... Обичал си някога така, че да летиш на градоносен облак с мълнии, за да стигнеш до... нея, до жената, която не знае, че съществуваш, но ти знаеш, че ще те обича... Мъжът, загубен в цветовете на макове и синчец... Последният... Дошъл, за да остане до края.
Обичал ли си някога, защото си изгубен и си се намерил ... в любовта на жена, несъществуваща... Амброзия и музика, открадната от боговете... поне за миг...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Симеонова Все права защищены
