ОТКРАДНАТАТА ТОПКА

     Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
     -    Защо плачеш? Какво се е случило?

     Детето отговаря през сълзи:
     -    Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма.
     -    Не плачи, ще ти купя друга - успокоява го старецът.
     -    Но тази толкова ми харесваше. Днес с какво ще играя? - натъжава се още повече Даринчо.
     -    Не съжалявай за топката. Все ще измислиш на какво да играеш. Погледни колко много хубави неща има в света около тебе.
     -    Но аз си искам топката - настоява на своето детето.
     -    Остави я топката. Не се тревожи, не мисли за нея. Погледни красивите цветя в градинката, виж колко красиво е небето тази сутрин. Виж какъв красив дом имаме - вътре имаш толкова неща, с които можеш да се забавляваш. Погледни в далечината планината. Е, някой ти взел топката, голяма работа. Може пък като поиграе с нея, да реши да ти я върне, щом му омръзне. Пък и да не ти я върне, не е толкова голяма загуба. Може ли някой да те лиши от благата, които Бог е определил за тебе? Ако някой ти отнеме едно от тях, бъди уверен, че Бог ще се погрижи да получиш десетократно повече - казва дядо Кръстю.
     -    Наистина ли е така, дядо?
     -    Наистина ами. Кой може да вземе за себе си красотата на света? Никой! Може ли някой да забрани на слънцето да грее и за тебе, на водата в реката да тече и за тебе? Никой.
     Даринчо вече се успокоява и с интерес слуша дядо си. За да го развесели, старецът добавя:
     -    А може ли да ти отнеме някой дядото? Виж какъв добър дядо имаш, колко е умен и красив - смее се и пъчи гърди дядо Кръстю.
Това наистина развеселява момчето. Двамата се прегръщат и доволни се гледат в очите.
     -    Хайде сега, ела да те почерпя един сладолед, че денят е горещ, личи от сутринта. Какъв искаш?
     -    Шоколадов, с пет топки - облизва нетърпеливо устни детето при мисълта за сладоледа.
     -    Ето, това е още едно благо. Загубил си една топка, получаваш пет наведнъж. Аз нали ти казах, че Бог ще ти върне десетократно загубеното.
     -    Супер си, дядо! Да вървим - хваща стареца за ръката Даринчо и го повежда навън.
     Излизат на оживената от рано улица, изпълнена с шум и с толкова много интересни неща.