1.08.2010 г., 12:50

Откраднатата топка

734 0 0
2 мин за четене

                                           ОТКРАДНАТАТА ТОПКА

     Малкият Даринчо плаче. Дядо Кръстю приближава до него и го пита:
     -    Защо плачеш? Какво се е случило?

     Детето отговаря през сълзи:
     -    Откраднали са ми топката. Вчера я оставих тук зад оградата до вратата, а днес я няма.
     -    Не плачи, ще ти купя друга - успокоява го старецът.
     -    Но тази толкова ми харесваше. Днес с какво ще играя? - натъжава се още повече Даринчо.
     -    Не съжалявай за топката. Все ще измислиш на какво да играеш. Погледни колко много хубави неща има в света около тебе.
     -    Но аз си искам топката - настоява на своето детето.
     -    Остави я топката. Не се тревожи, не мисли за нея. Погледни красивите цветя в градинката, виж колко красиво е небето тази сутрин. Виж какъв красив дом имаме - вътре имаш толкова неща, с които можеш да се забавляваш. Погледни в далечината планината. Е, някой ти взел топката, голяма работа. Може пък като поиграе с нея, да реши да ти я върне, щом му омръзне. Пък и да не ти я върне, не е толкова голяма загуба. Може ли някой да те лиши от благата, които Бог е определил за тебе? Ако някой ти отнеме едно от тях, бъди уверен, че Бог ще се погрижи да получиш десетократно повече - казва дядо Кръстю.
     -    Наистина ли е така, дядо?
     -    Наистина ами. Кой може да вземе за себе си красотата на света? Никой! Може ли някой да забрани на слънцето да грее и за тебе, на водата в реката да тече и за тебе? Никой.
     Даринчо вече се успокоява и с интерес слуша дядо си. За да го развесели, старецът добавя:
     -    А може ли да ти отнеме някой дядото? Виж какъв добър дядо имаш, колко е умен и красив - смее се и пъчи гърди дядо Кръстю.
Това наистина развеселява момчето. Двамата се прегръщат и доволни се гледат в очите.
     -    Хайде сега, ела да те почерпя един сладолед, че денят е горещ, личи от сутринта. Какъв искаш?
     -    Шоколадов, с пет топки - облизва нетърпеливо устни детето при мисълта за сладоледа.
     -    Ето, това е още едно благо. Загубил си една топка, получаваш пет наведнъж. Аз нали ти казах, че Бог ще ти върне десетократно загубеното.
     -    Супер си, дядо! Да вървим - хваща стареца за ръката Даринчо и го повежда навън.
     Излизат на оживената от рано улица, изпълнена с шум и с толкова много интересни неща.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Хаджидимитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

50 лева на час

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...