12 янв. 2011 г., 16:29

Откраднати Минути

1.3K 0 0

Когато гълъбите са нещастни...
В някаква сива празнота.
Цигареният дим с всеки поглед.
Очакваш в разговора необмислен
да израсне - думата с първите най-слънчеви цветя!

И не на място в дъжд свиреп.
Душа без бряг - дърво с изсъхващ корен.
Мрак, оплита мухлясалите стени.
Встрани от пътя в градината на самотата,
близо до фонтана.
В току-що окастрената трева!
Пред тихия спомен.
В разпръснатите
капки по лицето.

 

* * * * *
И вдъхновението беше мутирала -
муха, нарочно влязла в стаята.

Бръмчеше, покрай ушите на стените -
дразнеше прашния обяд!

Въпреки, че всички мисли си бяха -
на мястото, като добре подредени книги -
по рафтовете.
Изглеждаше, че има нещо странно.
В разбирателството на свят със свят.

И всеки поглед с друг се сблъскваше, 
крещяха грозни гласове.
Истерично, някой ръмжеше в пясъка,
че всеки разговор бе тъй безмислено-стряскащ
от часове!

И само насълзените очи стояха!
Залепени на подметките на скъпо струващата клюка.
Очакващи обрат в събитията, посивели от смрад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петко Петков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Греховете на Фатима 🇧🇬

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Забрадката на Йозге 🇧🇬

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...