Киър
"Мислиш ли, че тя ще се събуди?" - беше въпросът, който вътрешно ме мъчеше. Исках да знам защо Джей е в кома, защо всичко това се случва, защо майка ѝ от всички хора звънна точно на мен.
Щях ли да съм по-щастлива, ако не знаех за всичко това? Да те държат в тъмното за такива неща според мен е блаженство. Както когато нашите не ми казаха веднага, че сестра ми се е самоубила. Оставиха ме да се радвам на Джей и живота си. Как разбрах? Ами... Соня спря да се прибира. Спря да пише и отговаря на обаждания, но си мислех, че просто ми е сърдита. Едва когато стана време за погребението ѝ, ми казаха, че отиваме до гробищата. Но ме излъгаха, че е заради дядо ми, че се е навършвала някаква полукръгла годишнина от смъртта му. Но в момента, в който пристигнахме... разбрах, че нещо не е наред.
Джей беше там, брат ѝ също. Но те защо биха били там? Много добре помня как хвърлих множество погледи на бившата си приятелка, но тя не забеляза нито един. Не ме хвана, че я гледам. Малко преди церемонията ...