24 дек. 2023 г., 18:37

 Открий ме, Глава 5: Намѐри ме

820 0 0

Произведение от няколко части към първа част

1 мин за четене

Джей

 

От началото обречени бяхме.

Откакто очите ни срещнаха се.

Да изпитвам емоцията "страх" е,

като да обичам единствено теб.

 

От началото бяха разорени

нашите мечти и надежди.

Напразно да кажа, че моля,

е като да чакам да дойде неволята.

 

От самото начало бе скрито 

и щастието, и искрата, и всичко.

Да крещя на колене "Остани!"

е като да викна "Помощ!" в пустиня.

 

Откакто за пръв път видях те,
знаех, че ще плача и скимтя

да бъдеш до мен във страдание,

което не е било твое. А сега

 

Знам, че ако някой ти каже

колко съм счупена всъщност,

това би било все едно наказание

да не изпълни своята длъжност.

 

От началото знаех, че "страдам"

е дума във бъдеще време.

Мене отново да искаш и чакаш

като слънце да не видя във ден е.

 

От началото знаех, че трябва

оковите около нас аз да скърша.

"За какво ли е цялата врява?"

- после ще се питат и чудят.

 

И ще ме намериш от тях обградена.

Паднала, може би скочила.

Ще те намеря отново до мене.

Чак след като съм си дала живота...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангела Топалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Щипка сол 🇧🇬

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Питаш ме коя съм? 🇧🇬

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

50 лева на час 🇧🇬

Heel

Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от бо...

Щастие 🇧🇬

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...