Джей

От началото обречени бяхме.

Откакто очите ни срещнаха се.

Да изпитвам емоцията "страх" е,

като да обичам единствено теб.

От началото бяха разорени

нашите мечти и надежди.

Напразно да кажа, че моля,

е като да чакам да дойде неволята.

От самото начало бе скрито 

и щастието, и искрата, и всичко.

Да крещя на колене "Остани!"

е като да викна "Помощ!" в пустиня.

Откакто за пръв път видях те,
знаех, че ще плача и скимтя

да бъдеш до мен във страдание,

което не е било твое. А сега

Знам, че ако някой ти каже

колко съм счупена всъщност,

това би било все едно наказание

да не изпълни своята длъжност.

От началото знаех, че "страдам"

е дума във бъдеще време.

Мене отново да искаш и чакаш

като слънце да не видя във ден е.

От началото знаех, че трябва

оковите около нас аз да скърша.

"За какво ли е цялата врява?"

- после ще се питат и чудят.

И ще ме намериш от тях обградена.

Паднала, може би скочила.

Ще те намеря отново до мене.

Чак след като съм си дала живота...