Любовта понякога се случва - истинска, неземна. Грабва те в обятията си, носи те на крилете си и сякаш не си ти. Мислите ти са в безкрая. Не чуваш и не виждаш нищо, а само Чувстваш. Любовта е една огромна и разтърсваща те из основи емоция. Често тя е и убийствена. Изцежда те докрай, изсмуква цялата ти енергия... А заслужава ли си?...  Понякога - да, понякога - не! 

Раздаваш себе си докрай, влагаш в нея цялото си сърце и душа и после... какво?! 

Идва ден, в който оставаш сам. Чувстваш се предаден, съсипан, окраден емоционално.  

... И пак се раздаваш изцяло... 

След поредния ”шамар”  отново си съсипан.

И пак... 

И пак влизаш въпреки всичко с пълна сила в любовния лабиринт докато не се изгубиш ... отново... 

А уж човек се учел от грешките си... 

Не случайно някой беше казал: 

”Любовта понякога може да бъде магия, но магията може да бъде понякога... просто ИЛЮЗИЯ!”