Любовта понякога се случва - истинска, неземна. Грабва те в обятията си, носи те на крилете си и сякаш не си ти. Мислите ти са в безкрая. Не чуваш и не виждаш нищо, а само Чувстваш. Любовта е една огромна и разтърсваща те из основи емоция. Често тя е и убийствена. Изцежда те докрай, изсмуква цялата ти енергия... А заслужава ли си?... Понякога - да, понякога - не!
Раздаваш себе си докрай, влагаш в нея цялото си сърце и душа и после... какво?!
Идва ден, в който оставаш сам. Чувстваш се предаден, съсипан, окраден емоционално.
... И пак се раздаваш изцяло...
След поредния ”шамар” отново си съсипан.
И пак...
И пак влизаш въпреки всичко с пълна сила в любовния лабиринт докато не се изгубиш ... отново...
А уж човек се учел от грешките си...
Не случайно някой беше казал:
”Любовта понякога може да бъде магия, но магията може да бъде понякога... просто ИЛЮЗИЯ!”