/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно възможно да не е съвсем случайна и не би било твърде невероятно ако има някаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Слънцето бавно прокара пръсти над нащърбените контури на върховете. После, в един къс отрязък от време, запали утринното небе в алено-оранжеви пламъци и изля парче нажежено до бяло злато над побелелите им чела. Снопове светлина огряха склона на тучното планинско пасище и забързано разпръснаха и последните остатъци тъмнина. Сияйна ивица слънчеви пръсти протегнаха стрели към смълчаната дървена къща, подпряна на единствен кокоши крак в далечния висок край на моравата. Немирен лъч надникна през прозореца на огромната спалня и палаво погъделичка дългите ритмично полюляващи се косми, в носа на собственичката им. Омотана в дебелите пластове на юрган, напълнен с пух от глухарчета, Баба стреснато изфъфли:
- Хааа, марш сяяяя...!!! Отривисто кихна. Kосмите в носа и се изпружиха ентусиаз ...