19.03.2007 г., 12:35 ч.
Отмъстителката
11 мин за четене
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно възможно да не е съвсем случайна и не би било твърде невероятно ако има някаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Слънцето бавно прокара пръсти над нащърбените контури на върховете. После, в един къс отрязък от време, запали утринното небе в алено-оранжеви пламъци и изля парче нажежено до бяло злато над побелелите им чела. Снопове светлина огряха склона на тучното планинско пасище и забързано разпръснаха и последните остатъци тъмнина. Сияйна ивица слънчеви пръсти протегнаха стрели към смълчаната дървена къща, подпряна на единствен кокоши крак в далечния висок край на моравата. Немирен лъч надникна през прозореца на огромната спалня и палаво погъделичка дългите ритмично полюляващи се косми, в носа на собственичката им. Омотана в дебелите пластове на юрган, напълнен с пух от глухарчета, Баба стреснато изфъфли:
- Хааа, марш сяяяя...!!! Отривисто кихна. Kосмите в носа и се изпружиха ентусиазирано. Mахна с ръка към лъча и с добре заучен жест отри дългата лига, проточила се между трите и зъба. Надигна се, хлъцна непринудено и изцъкли анемичните си старчески очи към прозореца.
- Хъффф, съ ни видииишш... Баба задъхано се събуди след първите си реплики за деня. Мрачно подозрение за нещо нередно изтръгна и последните капчици сън от безпокойния и ум. Чувствуваше ужасна тежест и силно подуване в стомаха, които безапелационно надделяваха над всички останали мисли в ума и. Измъкна забързано крака изпод юргана, стъпи на пода и предпазливо се надигна. Както винаги външността и беше БЕЗУПРЕЧНА. Носеше специална серия пижама с модната марка на J. LO. Не външността и я тревожеше в момента. Сериозното напрежение, което чувстваше в червата си, не търпеше пренебрегване. Всяко подценяване би довело до особено зловонно оплескване на изсуленото дъно на модерната пижама. Рязко изпъна снага. Почеса се по врата. Пристъпи напред, подхлъзна се и от неочкваното тръсване мощно изплю люспа от домат през нестройната редица на трите си зъба. Проследи с догаждащ поглед дългата парабола, в която люспата загуби неравната борба с гравитацията. Точно преди да се цъфне на скъпия орехов под, се досети... Отново бяха палували до късно през нощта с интимния и приятел. Kрай отбрани блюда! Всред тях бе и прочутата ШОПИНГ САЛАТА*. Стилна, деликатно посипана с лек слой настъргано сирене от швейцарски диви кози. Името, на въпросната салата, беше всъщност закодирано наименование на афродизиак. Смесен с качествено, далекостранно узо, правеше ефекта направо неудържим. Баба тайно подозираше, че количеството на узото сериозно конкурира това на прочутата салата в корема и. Нарастващата тежест в главата и, ведно с виенето на свят и сухата уста безкомпромисно оповестяваха прииждащия на талази сериозен махмурлук. Завтече се съсредоточено по коридора и забързано плесна с ръце. Вратата на великолепната и тоалетна се отвори гостоприемно и добре обзаведеният кът и предложи уюта си. Влетя вътре. Вратата дискретно се затвори зад нея. Напрегнатия израз по лицето на Баба достигна границата на истерично съсредоточаване. След няколко крясъка и дълга очистителна серия от пърпорещи звуци, идещи от долния край на тялото и, Баба се почувства удивително облекчена. Късо щракване с пръсти и префината тоалетна хартия, с грайфери от борови иглички, услужливо предложи къс от себе си към протегнатата и ръка. Вода с аромата на тучни билкови пасища довърши деликатния процес, доставяйки наслада с веселото си бълбукане по скритите части от снагата на Баба. След като приключи с тази важна част от тоалета си, стана и се приближи до огледалато пред позлатения умивалник. Без звук, само по мисловната и команда, бялата четка за зъби, направена с косми от бебешки пух на диви прасенца, послушно легна в ръката и. Потопи я сръчно в казанче с гъста пастирана отвара от смрадлика, дива мента, боровинки и ручейна пяна. Съсредоточено я развихри из устата си. Четката нелепо зачатка между трите и зъба. Напълни устата си с тоалетна вода от виолетки и шумно се нажабури. Изплю остатъците от пяна и парченца салата и се загледа в образа, който щедро и предлагаше панорамното огледало отсреща.
Беше с нова прическа. Късо подстриганата и, боядисана в червено-кафяви тонове коса, стърчеше на редки сплъстени стръкове върху черепа и, подчертавайки овалната му форма. Баба ядно си помисли за форумните конспиратори. До ушите и бяха достигнали слухове, че двулични изчадия тайно я наричаха помежду си “обрулена”. Комплексирани грозници! Баба намираше прическата си АВАНГАРДНА! Ядно тръсна глава и се фръцна обратно. Вратата смирено се отмести. Шляпайки, Баба замята крачоли в атрактивна походка към гардеробната. Втора врата плахо отстъпи пред устрема и. С пляскане на ръце подкани плъзгащата преграда на модерния гардероб да се отвори. Избра маркова блуза с къс ръкав на цветни райета, марков анцунг с връзки на крачолите (да подчертае спортната и природа) и джапанки за босите си крака. Вчеса немирните си кичури на път с гребен от слонова кост и ги притисна с убийствено стилни слънчеви очила. Погледна се в панорамното огледало на плъзгащото крило на гардероба. Самодоволно се подсмихна. Баба беше ЕЛЕГАНТНА!
Обърна се, излезе и тръгна по дългия коридор към просторната дневна. Щрапайки с джапанки, мрачно се замисли за интимния и приятел. Гнусните форумни охлюви не бяха пощадили в жалките си опити за критика дори и него. Бяха се осмелили да го нарекат плешивец. Наричаха главата му “яйце”. Мерзавци! Баба просто намираше за атрактивни мъжете с ВИСОКИ ЧЕЛА. В отговор, тези жалки заговорници недостойно бяха промълвили, че челото му започва от тила... Нечувано! Каква наглост! След публичното наказание на младия метежник, дръзнал да я предизвика във форумното пространство, с хилядогодишен бан и вуду страдания, Баба бе изправена пред нова дилема. Този път след продължително социовещерско проучване, бе установила, че любимия и форум бе жертва на конспирация, идеща от две страни: проклетите Ферментчета и проклетия Някой си! Първите бяха дръзнали да създадат своя вътрешна комуникативна група, в която - Баба сърдито изсумтя - в която пееха разбираеми само за тях мантри и славеха любовта. На предложението и да бъде приета в жалката им групичка, бе отказано. На Баба! Отхвърлиха голямата чест за тях под предлог, че Гребена не е плодово или цветно име! Неописуема мерзост! Само безумци биха се отказали да подкрепят авторитетната и, лъхаща на зрели възгледи кандидатура. Не само това! Едно по-силно ферментирало Ферментче бе написало няколко сатирични произведения. В тях по алегоричен начин си бе разрешило да опише почитаемата и особа като "стара сбръчкана маруля" и "изсъхнала синя слива". Скандално! Проклети Ферментчета! Известен привърженик на стерилизацията, Баба бе решила да ги консервира всичките. На буркани!
Виж, Някой си беше друга работа. Истинско главоболие. Добре образован и явно ерудиран във виртуалната магия, той се бе оказал доста досаден опонент за Баба и компания. Истински костелив орех! Проклетият Някой си! Баба влетя в кухнята и плесна с ръце. Ръчно кован чайник се материализира над кухенския и блок и магически син пламък заблиза дъното на съда. Тънкото обоняние на Баба долови лекото ухание на смесения горски чай от еделвайси, гъби мухоморки и зрели яйца на черни паяци.
- ММММ, днес сготвихххххх...
Ново пляскване с длани и край гравираната изобилно с орнаменти маса за хранене, от нищото с лек електрически пукот се появи сребърен поднос, отрупан с кифлички от млян жълъд. Любимите на Баба. Бяха със смесен пълнеж от кълцано месо на скални яребици и акациеви гъсеници. В кокетна порцеланова купичка, с обков от златни орнаменти, стоеше прясно избито масло от мляко на новородили кошути. До съда се намираха сребърните прибори за хранене. Подносът безпогрешно се приземи в центъра на масата и утихна. Баба отвори огромния френски прозорец и пристъпи на дългата тераса. Наслади се на аромата на ширналото се отпред алпийско пасище. Нейното пасище! Забранено за ползване от каквито и да е домашни или диви говеда. Цареше пълна тишина. Дори звук от планински ветрец не смущаваше кротката идилия. Баба провеси врат над парапета на балкона, сгърчи се от рязката болка в главата и изкряка прегракнало команда:
- Почвайтиии, пущини недни!
Внезапно тучните треви надигнаха чела, зажужаха насекоми, бръмченето на земни пчели се открои всред звуковия фон, гласовит хор от птици изпълни простора. Баба бе дала височайшето си разрешение живота да започне! Замисли се за всички отговорности, които дори не можеха да съществуват без непременната и намеса. М-дааа, Баба беше ИНТЕЛЕКТУАЛНО ИЗВИСЕНА. Провеси се още повече през парапета и се загледа в новия кокоши крак. Стоеше обещаващо прав. Може би бе подочул как свърши стария му предшественик. Баба го бе раздала в кулинарната тема “Кокоша супа с лимон, черен и лют червен пипер” на форума. Беше се наслаждавала на апетита, с който гладните и приближени бяха изсърбали огромното количество водниста чорба. Сладки ненаситници! Известна с щедростта си, Баба бе КАРИТАТИВНА*! Остави проклетите Ферментчета, Някой си и всички заподозрени в неуважение към авторитетната и личност, да гледат и слушат шумното сърбане на приближения и кръг. Да гледат жално. Недояли гладници! Добре ги беше подредила. За кой ли път!? Баба беше МЕТОДИЧНА. Тъпата болка в главата и отново заблъска и Баба, фучейки, влезна в кухненския кът. Затръшна с пляскане на ръце и миризма на сяра големия френски прозорец зад себе си. От чайника вече струеше пара и Баба само с поглед го накара да приближи до масата. Наля си огромна порция в гравирана стъклена чаша със стъклена дръжка. Засърба свирепо горещата течност. Заби между трите си зъба дълга бяла цигара. Изчака, докато магически пламък вежливо я запали. Всмука с компресорен звук и с блаженство изпусна дим между космите на носа си, който се понесе из стаята във формата на френска гилотина. Погледна към двата достолепни портрета на стената и мило се усмихна. Бяха нейни снимки от Париж и Испания с двама от най-изявените членове на Организацията на Чудовищата и Злодеите*. Над половин век Баба бе верен член на организацията с хилядолетна история. Загледа се в гордите мъже от пакистано-индийско-африкански произход, с които се беше прегърнала. Единият беше запасал величествен ятаган и бе нахлупил магьосническа кофа с орнаменти на главата си, другият бе със скромно таке и магьоснически жезъл от ясеново дърво. И на двете снимки Баба ги бе прегърнала горещо с устремен, сияен взор в обектива на вудукамерата. Баба беше ФОТОГЕНИЧНА! Толкова много и отиваха, че изглеждаха като създадени един за друг. Еееееххх, свидни спомени... Зареяла вглъбен поглед към вълшебните мигове, запечатани на огромните фотографии, Баба замаза кокетно кифличка с масло от подноса. Деликатно заръфа на малки хапки. Капацитета на трите зъба, определено не беше висок. Изобилно се нахрани, после махна с ръка и ненужните прибори изчезнаха в нищото. На тяхно място върху масата се появи висока кристална чаша и гарафа, пълна с пресен сок от подсладена рибешка кръв. Точно когато си сипваше, бе сепната от телефонен звън. Протегна костеливата си ръка и слушалката мигновено се материализира върху дланта и.
- Хальооо!!!???
Последваха къси категорични обяснения и от двете страни.
- Кооо???!!! - Баба пресече словесната престрелка с остър като бръснач въпрос.
- Дъ съ изпъпиш данооооо!!!
Заклинанието изпука сухо като пистолетен изстрел от напрегнатото и гърло. Бързата реплика отсреща рязко затихна, последвана от истерични викове за помощ. Спорещият, внезапно бе установил, че силния сърбеж в долната част на седалището му застрашително бързо добива формата и размерите на гноен цирей. За кой ли път от централният офис на националната въздухоплавателна агенция се бяха опитали да отнемат лиценза и за летене. Ха, ха... безуспешно, както винаги. Проклетите лумпени така и не бяха осъзнали колко твърдоглава бе Баба. Куковци! Баба си спомни с широка усмивка как бе открила този таен дар. Скритата за непосветени очи дебелина на черепа си.
На младини обичаше да лети ниско над витите швейцарски шосета, предизвиквайки в луда гонитба водачите на БМВ. Прекрасен спорт! Мощните коли здраво и се опъваха. Баба не разбираше защо когато шофьорите я видеха най-сетне, изразът на лицето им се променяше. После мигновено настъпваха педала на газта до дупка. В един такъв паметен ден Баба задъхано бе гонила умопомрачително атлетичен красавец и точно когато го настигна на завоя, пред правата за един километричен алпийски тунел, той явно я зърна. Силният рев на мотора накара бимъра му да отскочи напред като топче за пинг-понг. Баба стремеглаво нави газта на метлата и успя да го изравни за една дълга секунда. Точно когато съблазнително му се усмихна, дочу силен пневматичен удар, идещ сякаш много отдалеч. Последното, което запечата в съзнанието си, бе изразът на отвращение в красивите му очи. Не помнеше колко дълго след това се свести. Бе залепнала на каменната облицовка около входното отверстие на тунела. Главата и бе изрязала дълбоко в дебелия каменен зид форма с чудесния и профил. Дълбоката фреска стоеше там и до днес. Баба беше ТВЪРДОГЛАВА! Години след това отбива настоятелните покани на Националният Институт по Мозъчна Хирургия за щателни тестове и скенер. Накрая се наложи да ги заплаши. Със заразяване от високопланинска щръклица. Отказаха се. Разумно решение! Проклети псевдообразовани хаховци!
Достатъчно спомени. Беше време да се заеме със стерилизацията на хилавата група на Ферментчетата и най-после да заложи капан на Някой си. Баба имаше идея. Щеше да пусне тема без име. Тема-капан, в която можеше да излага категоричните си дълбокомислени разсъждения и същевременно да дебне ерудирания негодник да изкопае сам собствения си БАН. Великолепно! Баба бе ВЕЛИКОЛЕПНА ! Скоро образования многознайко щеше да бъде подложен на многолетно форумно изгнание всред гнусния аромат на прясна кравя тор, произведена в Швейцария. Мдааааа, перспективно начинание. Предстоеше сериозен труд. Баба се обърна към свръхмодерния и вещерски компютър с неунищожим микрочип от екзотерични черни заклинания. Влезна в заглавната страница на google и трескаво затърси нови методи за стерилизация. Отвори втори прозорец в любимия си форум. Натисна бутона “нова тема” и съсредоточено написа: NO NAME Тема...
*Шопинг салата - Приятетелят на Баба така намира за редно да нарича шопската салата.
* Организация на Чудовищата и Злодеите - виртуална организация, в която Баба членува от около 50 и кусур години.
* Трите зъба- ами защото има толкова, вие просто не прекалявайте с пушенето и най-вероятно няма да откриете защо на всичко отгоре са и черни.
* КАРИТАТИВНА - известна само на Баба дума...от "нейните думи".
Слънцето бавно прокара пръсти над нащърбените контури на върховете. После, в един къс отрязък от време, запали утринното небе в алено-оранжеви пламъци и изля парче нажежено до бяло злато над побелелите им чела. Снопове светлина огряха склона на тучното планинско пасище и забързано разпръснаха и последните остатъци тъмнина. Сияйна ивица слънчеви пръсти протегнаха стрели към смълчаната дървена къща, подпряна на единствен кокоши крак в далечния висок край на моравата. Немирен лъч надникна през прозореца на огромната спалня и палаво погъделичка дългите ритмично полюляващи се косми, в носа на собственичката им. Омотана в дебелите пластове на юрган, напълнен с пух от глухарчета, Баба стреснато изфъфли:
- Хааа, марш сяяяя...!!! Отривисто кихна. Kосмите в носа и се изпружиха ентусиазирано. Mахна с ръка към лъча и с добре заучен жест отри дългата лига, проточила се между трите и зъба. Надигна се, хлъцна непринудено и изцъкли анемичните си старчески очи към прозореца.
- Хъффф, съ ни видииишш... Баба задъхано се събуди след първите си реплики за деня. Мрачно подозрение за нещо нередно изтръгна и последните капчици сън от безпокойния и ум. Чувствуваше ужасна тежест и силно подуване в стомаха, които безапелационно надделяваха над всички останали мисли в ума и. Измъкна забързано крака изпод юргана, стъпи на пода и предпазливо се надигна. Както винаги външността и беше БЕЗУПРЕЧНА. Носеше специална серия пижама с модната марка на J. LO. Не външността и я тревожеше в момента. Сериозното напрежение, което чувстваше в червата си, не търпеше пренебрегване. Всяко подценяване би довело до особено зловонно оплескване на изсуленото дъно на модерната пижама. Рязко изпъна снага. Почеса се по врата. Пристъпи напред, подхлъзна се и от неочкваното тръсване мощно изплю люспа от домат през нестройната редица на трите си зъба. Проследи с догаждащ поглед дългата парабола, в която люспата загуби неравната борба с гравитацията. Точно преди да се цъфне на скъпия орехов под, се досети... Отново бяха палували до късно през нощта с интимния и приятел. Kрай отбрани блюда! Всред тях бе и прочутата ШОПИНГ САЛАТА*. Стилна, деликатно посипана с лек слой настъргано сирене от швейцарски диви кози. Името, на въпросната салата, беше всъщност закодирано наименование на афродизиак. Смесен с качествено, далекостранно узо, правеше ефекта направо неудържим. Баба тайно подозираше, че количеството на узото сериозно конкурира това на прочутата салата в корема и. Нарастващата тежест в главата и, ведно с виенето на свят и сухата уста безкомпромисно оповестяваха прииждащия на талази сериозен махмурлук. Завтече се съсредоточено по коридора и забързано плесна с ръце. Вратата на великолепната и тоалетна се отвори гостоприемно и добре обзаведеният кът и предложи уюта си. Влетя вътре. Вратата дискретно се затвори зад нея. Напрегнатия израз по лицето на Баба достигна границата на истерично съсредоточаване. След няколко крясъка и дълга очистителна серия от пърпорещи звуци, идещи от долния край на тялото и, Баба се почувства удивително облекчена. Късо щракване с пръсти и префината тоалетна хартия, с грайфери от борови иглички, услужливо предложи къс от себе си към протегнатата и ръка. Вода с аромата на тучни билкови пасища довърши деликатния процес, доставяйки наслада с веселото си бълбукане по скритите части от снагата на Баба. След като приключи с тази важна част от тоалета си, стана и се приближи до огледалато пред позлатения умивалник. Без звук, само по мисловната и команда, бялата четка за зъби, направена с косми от бебешки пух на диви прасенца, послушно легна в ръката и. Потопи я сръчно в казанче с гъста пастирана отвара от смрадлика, дива мента, боровинки и ручейна пяна. Съсредоточено я развихри из устата си. Четката нелепо зачатка между трите и зъба. Напълни устата си с тоалетна вода от виолетки и шумно се нажабури. Изплю остатъците от пяна и парченца салата и се загледа в образа, който щедро и предлагаше панорамното огледало отсреща.
Беше с нова прическа. Късо подстриганата и, боядисана в червено-кафяви тонове коса, стърчеше на редки сплъстени стръкове върху черепа и, подчертавайки овалната му форма. Баба ядно си помисли за форумните конспиратори. До ушите и бяха достигнали слухове, че двулични изчадия тайно я наричаха помежду си “обрулена”. Комплексирани грозници! Баба намираше прическата си АВАНГАРДНА! Ядно тръсна глава и се фръцна обратно. Вратата смирено се отмести. Шляпайки, Баба замята крачоли в атрактивна походка към гардеробната. Втора врата плахо отстъпи пред устрема и. С пляскане на ръце подкани плъзгащата преграда на модерния гардероб да се отвори. Избра маркова блуза с къс ръкав на цветни райета, марков анцунг с връзки на крачолите (да подчертае спортната и природа) и джапанки за босите си крака. Вчеса немирните си кичури на път с гребен от слонова кост и ги притисна с убийствено стилни слънчеви очила. Погледна се в панорамното огледало на плъзгащото крило на гардероба. Самодоволно се подсмихна. Баба беше ЕЛЕГАНТНА!
Обърна се, излезе и тръгна по дългия коридор към просторната дневна. Щрапайки с джапанки, мрачно се замисли за интимния и приятел. Гнусните форумни охлюви не бяха пощадили в жалките си опити за критика дори и него. Бяха се осмелили да го нарекат плешивец. Наричаха главата му “яйце”. Мерзавци! Баба просто намираше за атрактивни мъжете с ВИСОКИ ЧЕЛА. В отговор, тези жалки заговорници недостойно бяха промълвили, че челото му започва от тила... Нечувано! Каква наглост! След публичното наказание на младия метежник, дръзнал да я предизвика във форумното пространство, с хилядогодишен бан и вуду страдания, Баба бе изправена пред нова дилема. Този път след продължително социовещерско проучване, бе установила, че любимия и форум бе жертва на конспирация, идеща от две страни: проклетите Ферментчета и проклетия Някой си! Първите бяха дръзнали да създадат своя вътрешна комуникативна група, в която - Баба сърдито изсумтя - в която пееха разбираеми само за тях мантри и славеха любовта. На предложението и да бъде приета в жалката им групичка, бе отказано. На Баба! Отхвърлиха голямата чест за тях под предлог, че Гребена не е плодово или цветно име! Неописуема мерзост! Само безумци биха се отказали да подкрепят авторитетната и, лъхаща на зрели възгледи кандидатура. Не само това! Едно по-силно ферментирало Ферментче бе написало няколко сатирични произведения. В тях по алегоричен начин си бе разрешило да опише почитаемата и особа като "стара сбръчкана маруля" и "изсъхнала синя слива". Скандално! Проклети Ферментчета! Известен привърженик на стерилизацията, Баба бе решила да ги консервира всичките. На буркани!
Виж, Някой си беше друга работа. Истинско главоболие. Добре образован и явно ерудиран във виртуалната магия, той се бе оказал доста досаден опонент за Баба и компания. Истински костелив орех! Проклетият Някой си! Баба влетя в кухнята и плесна с ръце. Ръчно кован чайник се материализира над кухенския и блок и магически син пламък заблиза дъното на съда. Тънкото обоняние на Баба долови лекото ухание на смесения горски чай от еделвайси, гъби мухоморки и зрели яйца на черни паяци.
- ММММ, днес сготвихххххх...
Ново пляскване с длани и край гравираната изобилно с орнаменти маса за хранене, от нищото с лек електрически пукот се появи сребърен поднос, отрупан с кифлички от млян жълъд. Любимите на Баба. Бяха със смесен пълнеж от кълцано месо на скални яребици и акациеви гъсеници. В кокетна порцеланова купичка, с обков от златни орнаменти, стоеше прясно избито масло от мляко на новородили кошути. До съда се намираха сребърните прибори за хранене. Подносът безпогрешно се приземи в центъра на масата и утихна. Баба отвори огромния френски прозорец и пристъпи на дългата тераса. Наслади се на аромата на ширналото се отпред алпийско пасище. Нейното пасище! Забранено за ползване от каквито и да е домашни или диви говеда. Цареше пълна тишина. Дори звук от планински ветрец не смущаваше кротката идилия. Баба провеси врат над парапета на балкона, сгърчи се от рязката болка в главата и изкряка прегракнало команда:
- Почвайтиии, пущини недни!
Внезапно тучните треви надигнаха чела, зажужаха насекоми, бръмченето на земни пчели се открои всред звуковия фон, гласовит хор от птици изпълни простора. Баба бе дала височайшето си разрешение живота да започне! Замисли се за всички отговорности, които дори не можеха да съществуват без непременната и намеса. М-дааа, Баба беше ИНТЕЛЕКТУАЛНО ИЗВИСЕНА. Провеси се още повече през парапета и се загледа в новия кокоши крак. Стоеше обещаващо прав. Може би бе подочул как свърши стария му предшественик. Баба го бе раздала в кулинарната тема “Кокоша супа с лимон, черен и лют червен пипер” на форума. Беше се наслаждавала на апетита, с който гладните и приближени бяха изсърбали огромното количество водниста чорба. Сладки ненаситници! Известна с щедростта си, Баба бе КАРИТАТИВНА*! Остави проклетите Ферментчета, Някой си и всички заподозрени в неуважение към авторитетната и личност, да гледат и слушат шумното сърбане на приближения и кръг. Да гледат жално. Недояли гладници! Добре ги беше подредила. За кой ли път!? Баба беше МЕТОДИЧНА. Тъпата болка в главата и отново заблъска и Баба, фучейки, влезна в кухненския кът. Затръшна с пляскане на ръце и миризма на сяра големия френски прозорец зад себе си. От чайника вече струеше пара и Баба само с поглед го накара да приближи до масата. Наля си огромна порция в гравирана стъклена чаша със стъклена дръжка. Засърба свирепо горещата течност. Заби между трите си зъба дълга бяла цигара. Изчака, докато магически пламък вежливо я запали. Всмука с компресорен звук и с блаженство изпусна дим между космите на носа си, който се понесе из стаята във формата на френска гилотина. Погледна към двата достолепни портрета на стената и мило се усмихна. Бяха нейни снимки от Париж и Испания с двама от най-изявените членове на Организацията на Чудовищата и Злодеите*. Над половин век Баба бе верен член на организацията с хилядолетна история. Загледа се в гордите мъже от пакистано-индийско-африкански произход, с които се беше прегърнала. Единият беше запасал величествен ятаган и бе нахлупил магьосническа кофа с орнаменти на главата си, другият бе със скромно таке и магьоснически жезъл от ясеново дърво. И на двете снимки Баба ги бе прегърнала горещо с устремен, сияен взор в обектива на вудукамерата. Баба беше ФОТОГЕНИЧНА! Толкова много и отиваха, че изглеждаха като създадени един за друг. Еееееххх, свидни спомени... Зареяла вглъбен поглед към вълшебните мигове, запечатани на огромните фотографии, Баба замаза кокетно кифличка с масло от подноса. Деликатно заръфа на малки хапки. Капацитета на трите зъба, определено не беше висок. Изобилно се нахрани, после махна с ръка и ненужните прибори изчезнаха в нищото. На тяхно място върху масата се появи висока кристална чаша и гарафа, пълна с пресен сок от подсладена рибешка кръв. Точно когато си сипваше, бе сепната от телефонен звън. Протегна костеливата си ръка и слушалката мигновено се материализира върху дланта и.
- Хальооо!!!???
Последваха къси категорични обяснения и от двете страни.
- Кооо???!!! - Баба пресече словесната престрелка с остър като бръснач въпрос.
- Дъ съ изпъпиш данооооо!!!
Заклинанието изпука сухо като пистолетен изстрел от напрегнатото и гърло. Бързата реплика отсреща рязко затихна, последвана от истерични викове за помощ. Спорещият, внезапно бе установил, че силния сърбеж в долната част на седалището му застрашително бързо добива формата и размерите на гноен цирей. За кой ли път от централният офис на националната въздухоплавателна агенция се бяха опитали да отнемат лиценза и за летене. Ха, ха... безуспешно, както винаги. Проклетите лумпени така и не бяха осъзнали колко твърдоглава бе Баба. Куковци! Баба си спомни с широка усмивка как бе открила този таен дар. Скритата за непосветени очи дебелина на черепа си.
На младини обичаше да лети ниско над витите швейцарски шосета, предизвиквайки в луда гонитба водачите на БМВ. Прекрасен спорт! Мощните коли здраво и се опъваха. Баба не разбираше защо когато шофьорите я видеха най-сетне, изразът на лицето им се променяше. После мигновено настъпваха педала на газта до дупка. В един такъв паметен ден Баба задъхано бе гонила умопомрачително атлетичен красавец и точно когато го настигна на завоя, пред правата за един километричен алпийски тунел, той явно я зърна. Силният рев на мотора накара бимъра му да отскочи напред като топче за пинг-понг. Баба стремеглаво нави газта на метлата и успя да го изравни за една дълга секунда. Точно когато съблазнително му се усмихна, дочу силен пневматичен удар, идещ сякаш много отдалеч. Последното, което запечата в съзнанието си, бе изразът на отвращение в красивите му очи. Не помнеше колко дълго след това се свести. Бе залепнала на каменната облицовка около входното отверстие на тунела. Главата и бе изрязала дълбоко в дебелия каменен зид форма с чудесния и профил. Дълбоката фреска стоеше там и до днес. Баба беше ТВЪРДОГЛАВА! Години след това отбива настоятелните покани на Националният Институт по Мозъчна Хирургия за щателни тестове и скенер. Накрая се наложи да ги заплаши. Със заразяване от високопланинска щръклица. Отказаха се. Разумно решение! Проклети псевдообразовани хаховци!
Достатъчно спомени. Беше време да се заеме със стерилизацията на хилавата група на Ферментчетата и най-после да заложи капан на Някой си. Баба имаше идея. Щеше да пусне тема без име. Тема-капан, в която можеше да излага категоричните си дълбокомислени разсъждения и същевременно да дебне ерудирания негодник да изкопае сам собствения си БАН. Великолепно! Баба бе ВЕЛИКОЛЕПНА ! Скоро образования многознайко щеше да бъде подложен на многолетно форумно изгнание всред гнусния аромат на прясна кравя тор, произведена в Швейцария. Мдааааа, перспективно начинание. Предстоеше сериозен труд. Баба се обърна към свръхмодерния и вещерски компютър с неунищожим микрочип от екзотерични черни заклинания. Влезна в заглавната страница на google и трескаво затърси нови методи за стерилизация. Отвори втори прозорец в любимия си форум. Натисна бутона “нова тема” и съсредоточено написа: NO NAME Тема...
*Шопинг салата - Приятетелят на Баба така намира за редно да нарича шопската салата.
* Организация на Чудовищата и Злодеите - виртуална организация, в която Баба членува от около 50 и кусур години.
* Трите зъба- ами защото има толкова, вие просто не прекалявайте с пушенето и най-вероятно няма да откриете защо на всичко отгоре са и черни.
* КАРИТАТИВНА - известна само на Баба дума...от "нейните думи".
__________________
© Велин Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Защо сега чак го прочитам! Все пак не е късно!!! Удивително!
-
Присъединявам се към бурните аплодисменти. Явно това чудовище ужасно пречи на форума. Защо не го изгоните?
-
Великолепно Волфи ... невероятно продължение на Пазителката ... как да добавя малко муцунки
-
изключително каритативен разказ
прочитът му бе удоволствие
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
