Отново

16 дек. 2008 г., 01:59

Проза » Другие

803 0 0

1 мин за четене

... и отново повярва, и отново накрая остана сама...

Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време той кри истината от нея и сега й я захвърли в лицето, когато му е най-удобно. През цялото това време тя бе негова - както физически, така и емоционално, въпреки обстоятелствата, изправи се мъжки пред реалността и сега с чиста съвест, официално, може да бъде негова, само негова, без никакви задръжки... но само ако той се осмели мъжки да я погледне в очите отново и да си признае всичко. Обичам те... ХА! И това май било е фарс?
Отхвърлена стои в тъмнината и прехвърля в ума си случка след случка, красив момент след красив момент, множество въпросителни, без отговор...
Дали ако знаеше, че тя е свободна, би действал по този жесток начин?
След всички тези силни думи, НЕ МОЖЕ да е тъй безчувствен, както претендира онази вечер... НЕ МОЖЕ... или напротив...???

Разбито сърце... отново...
Разбити мечти... отново...
Празни надежди... отново...
Отхвърлена... отново...

Отново

Свързани произведения

Комментарии

Предложения