Отново
Защо бяха всички тези прекрасни думи, защо бяха нужни всички тези обещания, дори предложение... съжителство... ХА! Тя поне бе честна от самото начало, но той не, накара я да се чувства виновна, а всъщност всичко било е фарс? През цялото това време той кри истината от нея и сега й я захвърли в лицето, когато му е най-удобно. През цялото това време тя бе негова - както физически, така и емоционално, въпреки обстоятелствата, изправи се мъжки пред реалността и сега с чиста съвест, официално, може да бъде негова, само негова, без никакви задръжки... но само ако той се осмели мъжки да я погледне в очите отново и да си признае всичко. Обичам те... ХА! И това май било е фарс?
Отхвърлена стои в тъмнината и прехвърля в ума си случка след случка, красив момент след красив момент, множество въпросителни, без отговор...
Дали ако знаеше, че тя е свободна, би действал по този жесток начин?
След всички тези силни думи, НЕ МОЖЕ да е тъй безчувствен, както претендира онази вечер... НЕ МОЖЕ... или напротив...???
Разбито сърце... отново...
Разбити мечти... отново...
Празни надежди... отново...
Отхвърлена... отново...
© Петя Петрова All rights reserved.