И някак си така те отново са заедно. Явно любовта беше по-силна от тяхната гордост. Времето не ги раздели, нито завистта, която беше около тях. Каквото и да ù говореха, тя го обичаше, дори повече от преди. Каквото и да ù стореше той, след тази дълга раздяла, нямаше да я нарани повече, защото знаеше, че я обича. Вече беше напълно сигурна в него. Той не е идеален, но си е нейната голяма любов:

''Ето, това е истинско, това ме прави щастлива.'' - мислеше си Тя - ''За това си струва да се живее!''