28 февр. 2024 г., 11:57
25 мин за четене
Отровата се изливаше в нея с всяко докосване на иглата по кожата й.
Измериха ръста и теглото й, взеха й кръв и няколко кичура от косата. Накараха я да отвори уста и огледаха зъбите й, а след това й наредиха да стои мирна, докато Зейл размахваше странен захранван с кристал метален инструмент около тялото й и записваше в бележник резултатите. Елизабет бе усетила докосването на атмата чак вътре в тялото си, но послушно остана неподвижна.
Накрая медикът й заповяда да седне и да заголи гърба си. Тя направи и това. Чу странно жужене, но не се обърна. Не трепна, когато почувства острото убождане върху гръбнака си. Не направи опит да спре Зейл, щом усети как атмата й се сгърчва в реакция от досега със сребърната сплав, с която мъжът рисуваше по гърба й.
Преди сякаш един цял живот бе попитала Сам защо Сенките не бягат, когато свалят оковите им за мисия. Татуировки, бе й обяснил. Татуираха магически символи и руни върху тях, използвайки частички от сплавта в мастилото. Един от ефектите беше да б ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация