Отшелникът

- Вода? - попита Отшелникът, щом видя видимо уморения си посетител.
- Да, благодаря - с благодарност приех бистрата течност и с наслада отпих, все пак пътят дотук горе си бе бая дългичък. - Хъм! - замислено изсумтях, защото усетих някакъв непознат примес във водата. - Какво имаше вътре?
- Ще разбереш - загадъчно се усмихна Отшелникът, а на мен не чак толкова загадъчно ми причерня...
Щрак... непрогледна светлина... светкавица... кристално ясен и чист мрак... зла сила... добра празнота... Кой?... Почти съм сигурен, че не съм аз... Защо?... Защото...
- Хъм - отново изсумтях аз, щом отворих очи. - И какво трябваше да разбера?
- Ти се би със звяра в себе си - спокойно ми отговори Отшелникът.
- Така ли?! - искрено се учудих. - И...?
- И спечели - вече не чак толкова сигурно отговори другият.
- Хъм - замислено изхъмках аз и, насочвайки погледа си навътре, попитах: "Спечелих ли?"
"Не го слушай - отговори ми Звярът. - Сигурно бълнува."
"Може да е от билките, които си слага във водата" - предположих.
"Може би - сви рамене спътникът ми. - Или не знае какво говори, или не е на себе си..."
- Ще ме упътите ли към Смешната гора? - помолих на глас аз. - Казаха ми, че е някъде тъдява.
- А?! - опули се Отшелникът.

Бонус сцена

- Има един сигурен метод да проверите дали сте луди - каза психиатърът. - Ако един кон ти каже, че си луд, то сигурно това е самата истина.
- Ами ако не иска да ни каже? - попита Гар Ван.
- А откъде някакъв кон ще знае какво е психическото ми състояние? - почти в един глас с нея се включи и Сянка.
- Смисълът е... - започна да обяснява психиатърът, но бе прекъснат:
- Извинете, че закъснях - подаде главата си през прозореца Дал Ма Ти Нец. - Пропуснах ли нещо важно?