Отсъствие
Този мъж вървеше вече от час по булеварда и нищо не чувстваше. Колко странно би било това усещане за него вчера – да не чувства нищо. Дори сега през май, когато вечерните разходки на влюбените изпълваха въздуха с някаква ароматна недоизказаност, неговата статичност изглеждаше откровено неестествена. Това безразличие, тази апатия, към света бяха напълно чужди за мъжа. Да спре да усеща. Да спре да вярва, че някъде сега се случва нещо хубаво. Че след малко ще се случи. Нещо добро. Че може би и на него би му се случило или, че той ще го предизвика. Той, който довчера улавяше във въздуха и най-лекото трептение на света с всичките си сетива, взривяваха се в него и щастие, и нещастие, обичаше, вярваше, молеше се имаше мечти, сега не можеше да се зарадва, нещо да го трогне, да го разгневи, да го накара да трепне, да го натъжи, той изглежда, че беше там –вървеше по улицата и в същото време не беше. Не мъжът, а някакво празно тяло, бродещо механично по алеята. Той вероятно беше шлосер, учител, нечий приятел, нечий враг, нечий близък. А не изпитваше чувство за близост, свързаност, за принадлежност, за липса. Може би това тяло сега се връщаше от работа, може би бе излязло до магазина, или се разхождаше в лятната вечер безцелно. Носеше ли някакви дрехи и какви точно, това също нямаше значение. Това тяло, това лице, този мъж не създаваха съпротивление или взаимодействие. Нито към себе си, нито извън. И още по-странно: безчувствеността не го правеше нещастен. Отдалечил се беше на хиляди мили. И като че ли нямаше желание да се върне в тялото си. Тялото му го одобряваше, защото не спираше да се движи. Светът сега за него беше станал бездумен, невидим и очарователен в отсъствието си. А тялото само правеше крачки. Приличаше на фигурка на мъж, разхождащ се по земното кълбо. Непринадлежащ на него. Крачка, след крачка. Крачка, след крачка.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Илиева Все права защищены
Аз лично никога не съм изпадала в подобно състояние, значи имам всички шансове да съм успешен индивид :Р
