27 янв. 2007 г., 22:14

Отвъд сълзите ми 

  Проза
1480 0 0
1 мин за четене
Можеш ли да погледнеш какво се крие зад сълзите ми?
Зад думите, които винаги значат едно и също..."Обичам те"?
Можеш ли да видиш какво съм скрила зад разбития ми свят?
Зад спомените от твоето "Сбогом"?
Можеш ли да прочетеш какво е зашифровано в очите ми, какво устните ми така и не изрекоха? Можеш ли?
Не можеш, така ли...
Нека ти покажа...
След всяка твоя лъжа, след всяка твоя обида сърцето ми ставаше по - малко, и по - малко, и по - малко...
Ти казваш "Съжалявам". Нима това съживява сърцето ми?
Ти казваш "Извинявай", а след това го правиш отново, и отново, и отново...
Зад сълзите ми се крие студеният ми поглед. Ти ми беше светлината, ти ми я отне....Така изчезна блясъка в очите ми, пламъка в сърцето ми, огъня, който ме поддържаше жива.
Думите вече са излишни. Казваше, че нямаш нужда от красиви думи, стигало ти моето "Обичам те". Казах го, получих безразличието ти.
Моят свят....нашият свят...Вече не съществува. "Ти ли ми отне топлината"?
Няма нищо наше....Остана моята безрезервна, но недостатъчна за теб любов...
Сърцето ми го стъпка, направи го на шепа прах. Но колко пъти съм ти казвала, че обичам въпреки всичко...отново така...без сърце, пак те обичам...
Обичам те...
Не съм спряла да те обичам.
Не мога да спра да те обичам...
Май само това остана от мен...Любовта ми...Неоценената, наранената, измъчената, несподелената, грешната, безрезервната ми любов...
Тя е тук и те чака....again Always & Forever!



© Теодора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??