“Палма”

Джек беше на третото уиски, когато почувства непреодолим глад. Седеше на бара на  хотел “Кубана” и тъпееше от скука. Тази вечер му бяха “вързали тенекия” и го бяха оставили “на сухо” и сега се утешаваше с “Джони Уокър” – черен етикет.

Да, ама не беше бил път чак от Кувейт, за да се налива с маркови питиета. Имаше нужда от нещо по-силно, по-ласкаво, не му беше уютно сам в двойното легло, което го очакваше студено и неприветливо. Реши поне да си напълни стомаха, който вече един час го тормозеше.

         Беше 23:30 и всички ресторанти бяха  затворени. Нямаше нито капанчета, нито закусвални. Нищо. В този час “Слънчев бряг” представляваше една хранителна пустиня. А стомахът му така стържеше, сякаш вътре се бяха настанили десетки пили. В отчаянието си Джек се усмихна на барманката и  направи знак да  му сипе още едно. Когато тя му донесе уискито, той можа да произнесе само “хангри” и с тъжна усмивка показа стомаха си.  “Палма” - каза барманката с широка доброжелателна усмивка. “Какво е това” - попита младият мъж с недоумяваща гримаса. “Палма” бил единственият денонощен ресторант,  намирал се на северния край на комплекса. Беше доста далече, но някой любезен таксиджия щял да го закара за пет долара.

         Джек допи поредното уиски, плати и с усмивка се качи на таксито, което барманката беше извикала. След десет минути колата спря пред ресторант “Перла”. Джек слезе, даде десет долара на шофьора и нахълта в заведението.

“Палма” беше един от най-старите ресторанти на Слънчев бряг и единственият, което още с откриването си, беше денонощен. Персоналът работеше на три смени, а клиентелата не беше от най-изисканите. Тук пияниците си допиваха, гладните намираха какво да хапнат, проститутките - закъсали мераклии, а сервитьорите - кого да “сурвакат” в ранните часове. Скандалите не бяха рядкост, та и дежурните милиционерски патрули често се отбиваха насам, като не отказваха почерпка от персонала.

Джек се настани на маса близо до терасата, поръча си мешана скара и бутилка ледено студено “Шардоне” от Търговище. Първо пристигна виното, след малко и “мешаната” с богата гарнитура. Месото имаше вид на претоплено, но гладен човек не е “маханджия”. Концентриран над огромната порция печени меса на скара, младият мъж виждаше пред себе си само апетитните мръвки и огромното количество хляб, даже не посегна към бутилката през първите десет минути. След първата “атака”, малко уталожил вълчия си глад, Джек посегна към виното, отпи голяма глътка и чак тогава забеляза двойката, която го наблюдаваше с интерес. Не ú обърна внимание и продължи да поглъща  с  апетит печените  кюфтета и карначета. Едва когато вдигна чашата за нова глътка “Шардоне”, той забеляза момичето което следеше с любопитство всяко негово движение. Не чуваше разговора на двойката, но по ръкомаханията на двамата  разбра, че единият от двамата не беше българин. Младата жена не беше надхвърлила 25-те, дългите прави руси коси и сините ú очи говореха за славянска принадлежост. Чехкиня, рускиня или полякиня, за рускиня беше твърде късно, едва ли отговорникът от КГБ би позволил на  някоя от подопечните си “девушки” да се шляе из комплекса в този късен час. След десетина минути момичето дойде при Джек и се представи като Ванда. Беше полякиня. Младежът продължаваше да седи на другата маса и да си пие питието, даже не поглеждаше към Джек и неговата нова компаньонка. Това го смути и накара да бъде нащрек, не искаше скандали и пиянски разправии за момичета. Попита Ванда какво иска да пие, но момичето първончално отказа. Когато сервитьорът дойде да вземе евентуалната нова поръчка, тя поиска чаша и си наля от виното. Ванда говореше английски много слабо, по-скоро си служеше с мимика и ръце, за да обясни присъствието си в България. Туристка на автостоп, били две приятелки, но другата тази вечер имала среща с един местен младеж и изчезнала, изоставяйки Ванда на грижите на техен познат. Но този познат явно не беше интересен и надушвайки чужденеца, Ванда се беше ориентирала към Джек. В този ранен час на деня “протоколът” не беше задължителен. Часът беше 2 без 15 и в заведението, освен Ванда и Джек, дремеха само двама-трима клиенти плюс  персоналът.

След втората бутилка “Шардоне” разговорът се оживи и стана по-приятелски, Джек ú предложи да отидат в неговото бунгало, което било близо. Тя отказа. След третата бутилка, прегърнати, се насочиха към морския бряг, където тя предложи да се изкъпят. Не забравяйки доскорошния ú кавалер,  Джек се страхуваше и отказа, скандали и побоища не бяха по вкуса му. Отново предложи да отидат  при него. Когато пак получи отказ, той каза, че е изморен и му се спи и привидно тръгна да си ходи. Тя стана и тръгна с него.

Когато стигнаха до бунгалото, вече се развиделяваше, беше почти 5 часа сутринта.

Ванда пожела да си вземе душ и взимайки голямата хавлиена кърпа от леглото му, отиде в банята. Джек това и чакаше, набързо се съблече и тръгна и той към банята. Каква беше изненадата му, когато намери вратата заключена отвътре. Почука, помоли да му отвори вратата,  но в отговор се чуваше само шуртенето на водата. Когато след десетина-петнадесет минути Ванда излезе от банята и видя голия Джек, настръхнал от възбуда, не му обърна никакво внимание, облече шортите и тениската на мокрото си тяло и отказа да легне при него. Джек вътрешно беснееше, имаше чуството, че се будалкат с него, но не искаше да бъде груб и реши да опита нова тактика.

С усмивка и кротък тон ú предложи да легне в леглото, а той да спи на дивана в холчето. Ванда се съгласи и Джек излезе от спалнята, разтвори дивана и легна.

         Навън слънцето беше изгряло и лъчите му се плъзгаха по огледалната повърхност на морето, което приличаше на огромен смарагд, по който се гонеха отблясъците на утринното слънце. Джек стана, тихичко отвори вратата на спалнята и се вмъкна в леглото, където спеше Ванда. Тя лежеше с гръб към него, което му позволи да се притисне към нея, да обхване гърдите ú с двете си ръце. Момичето или спеше и не чувстваше присъствието му, или се правеше на заспала. Той беше настръхнал целият и да спре до тук, не можеше. Беше невъзможно Ванда да не чуства силно възбудения му член на задника си.  След като полежаха така, Джек направи опит да я обладае, но срещна съпротивата на момичето. Удаде му се да я обърне с лице към себе си, опита се да разтвори бедрата ú, за да навлезе в нея. Ванда стискаше бедра, беше се заключила и не поддаваше ни на милиметър. Джек се надигна и впи устните си в нейните. Целувката не само беше приета, но и активно отвърната. Момичето явно беше майсторка на целувките и обичаше да се целува. Езика ú, дълъг и остър, навлизаше бурно в пресъхналата му от възбуда уста, оплиташе се с неговия и смучеше устните му до болка.

В един момент, когато Джек, почувствал промяната в нейното поведение, се опита отново да я обладае, Ванда рязко се смъкна надолу, обхвана го с две ръце и го пое в широкоотворената си уста. Устните ú едва се бяха допрели до него и той изригна  от неимоверно силната възбуда, която го мъчеше вече няколко часа. С особена наслада Ванда го смучеше и галеше тестисите му, за да бъде удоволствието му още по-пълно. Едва свършил, Джек отново беше твърд и силно възбуден. Ванда продължи  да го гали с палавото си езиче, да го притиска между устните си, да кълве главата на пениса с острия си език, да притиска леко тестисите и да го пие многократно, сякаш върховното ú удоволствие беше животворният балсам да се разлива в устата ú. Едва след четвъртия път Ванда се надигна и го сложи между гърдите си. Тук Джек можеше да си почине до следващата възбуда, която не закъсня.

Сега вече Ванда се беше разсънила и имаше нови желания. Обърна се на 180 градуса и предложи на мъжа да ú достави същото удоволствие. Позицията 69 много допадаше и на двамата. Джек обхвана красивите полукълба на твърдото задниче, разтвори бедрата ú, и нахлу между бърните ú с цялата си уста. Ванда се виеше и съскаше като змия, стенеше като ранен звяр, мяташе се като риба на сухо и разливаше соковете на възбудата си в пресъхналата му уста. Не веднъж и дваж стигаха кулминацията в един и същи миг, виковете им се сливаха и действаха като афродизиак и на двамата.

Слънцето беше вече високо над морето, наближаваше пладне, когато изтощени от възбуда и сексуален глад, замряха прегърнати и безмълвни. Не бяха промълвили нито дума, звуковете, които издаваха, бяха нечленоразделна реч, която им действаше силно възбуждащо и ги караше да се желаят все по-силно и по-силно. Нито Ванда, нито Джек можеха да назоват броя на кулминациите, които се редуваха безкрай и всяка една водеше до нова още по-силна възбуда и до още по-силно изригване.

Спонтанно станаха, навлякоха банските и се гмурнаха в хладната вода на морето, която единствено беше в състояние да охлади страстите им. В бързината Ванда беше забравила да сложи горнището на банския си и гърдите ú се развяваха във въздуха като символи на сладострастието, което ги беше опиянило тази нощ. Вълните ги обливаха ритмично, водата галеше уморените им тела, слънцето им даваше нов живот, за да изживеят нови страсти, да изпитат нови удоволствия. И тук, в морето, Ванда се притисна до него, възседна го и сама го вкара в олтара на любовта.

Морето беше спокойно, стелеше се като разстопено водно стъкло и галеше  младите им тела.