Dayan_101 (Даян Янакиева)
6 8
28 мар. 2018 г., 03:46

Палто 

  Проза » Рассказы, Другие
766 3 2

Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена  металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, а следите от накапали солени сълзи носят диханието на синия безграничен океан и неговата морска вода. Докато от там, точно където сърцето му бе простреляно, струи  благоуханно полъхът на прясно набран букет лавандула.
Толкова много страдание, заключено в едно одеяние на отдавна погребан патриот.

 

Последна глътка от изящната манифактура.

 

Мирише на прах, мръсотия и много забравена болка.. 

© Даян Янакиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Възхитена съм от вашия коментар! Благодаря на вас и на всички останали, безкрайно мили сте!
  • Я,колко кратко! Странно! Но пък истинско!
Предложения
: ??:??