Грижливо притискам материята на извехтялото палто към гърдите си така сякаш бивам привлечена от магнит. Впивам ноздри в плата и горчива, опушена металическа миризма завзема обонянието ми. Попилите капки кръв от жестоките битки пропълзяват през сетивата ми, наподобявайки уханието на нажежено желязо, а следите от накапали солени сълзи носят диханието на синия безграничен океан и неговата морска вода. Докато от там, точно където сърцето му бе простреляно, струи благоуханно полъхът на прясно набран букет лавандула.
Толкова много страдание, заключено в едно одеяние на отдавна погребан патриот.
Последна глътка от изящната манифактура.
Мирише на прах, мръсотия и много забравена болка..