*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г.

Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***

Менюто за днес:

Овертюра за непостоянните читатели (извънсезонна добавка)

Син балон, стартер, предназначен да притъпи вашата реалност, както и да позаглади острите ви ръбчета. Идеална основа , заимствана от Чехов - „Няма такъв урод, който да не си намери прилика, и няма такава нелепост, която да не си намери подходящия читател.“

Розов балон, основно Пандорско ястие , Специалитет на Готвача за деня. ‚Посещение при поетесата‘

Десерт, съдържащ поучително заключение, гарниран с неочаквани остри предмети

-----------------------------------------------

      Ами – да започваме със Увертюра за непостоянните читатели .

      Ако сте стигнали дотук, вероятно сте забелязали, че менюто от предните писанини е същото – встъпителна приказка за подготовка на читателя (локацията е някъде около реалността), изложение (предимно перипетии из Пандора) и заключение – където се появява външен оценител, който си турга крайния печат на своето безапелационно решение. При всяко едно посещение ще усетите, че ви водя по тази пътечка , обайвайки ви с глупостите си, но никога няма да използвам метода за лов на крокодили! (крокодилите са свикнали да минават по един и същ път и затова ловците знаейки този навик просто поставят там един нож, забит в пясъка с острието нагоре) .....

      Ааааа и още - използвам стандартни съставки, които вие познавате добре ... И понеже се предполага, че следват още няколко части, там ще има следи и продължения от задявките от предишните епизоди ... така че не се учудвайте ... 

---😎---

      Синият балон на ‚АВАТАР‘ ЕНБД* стриктно спазва традицията на работа с яйце и кроасан - постоянство. Първо нашите сътрудници отделят доста време да преслушат нет-а, да подберат от там прашасали историйки, обелки от семки и бананови кори от улицата, както и да прецедят през смешните си сита текущите новини. Главният готвач вече свещенодейства в кухнята, старателно обкичена с цветни листчета – заделки за бъдещите му манджи. Ето някои от тях:

      🙂 Мастити учени са доказали, че триглавите змейове ( или дракони или ламите, ако предпочитате) са съществували наистина. Археологични разкопки потвърждават, че крилата са им били кухи. Един гениален учен е събрал неизмеримо количество факти и предания за тях и е защитил тезата си на Всемирния Драконски Форум – той представя своята теория под бурните аплодисменти на форумците както следва ...

   .................._Размерът на крилата е прекалено малък, тумбакът им е бил прекалено голям и според днешните представи те не могат да летят..., но ... крилата са им били кухи и в тях се е намирало горивото им – в лявото крило чист кислород, в дясното – чист водород! Това им е създавало подемната сила за полети на кратки разстояния, както и възможността да изгарят всичко пред себе си – от лявата ноздра се е подавал кислорода , а от дясната водорода. Самото запалване е малко под въпрос от днешна научна точка, но да не забравяме, че те са живеели в далечното време обгърнати от чудеса и магии ...

      🙂 Студент е на изпит по логика.

   Професорът го пита:
– На самолет има 500 тухли. Една пада, колко остават?
   Студентът:
– 499 ...

      🙂 Главният готвач приготвя изюменката за основната манджа - взема една линийка, поставя я върху 140 – те минути на филма ‚Денят на независимостта‘ и започва бавно с макетното си ножче да остъргва бозата от ляво и от дясно ... достигайки 85- тият процент, обелката се поставя в шишенце над основната манджа с надпис (да не забравя) –това е точно моментът когато Джеф Голдблум и Уил Смит се промъкват в кораба майка под прикритието на ( изтребител .. кълбо .. ? ), собственост на извънземните! , Джеф си запалва пурата, а срещу тях се пули извънземният ЛОПАТКО (*)

      🙂 Главният готвач също поглежда в дебелата си книга, старателно я отваря за да не изскочи някой от драгоценните му спомени, прелиства и стига до фразата, която ще спои всичкото това , слага си най-дебелите очила и започва заклинанието си: Абра - Ка – Дабра – Имало едно време в Пандора .. (ма тва после)

А защо после? Тъй или иначе няма да мога да ви настроя до оптималната кондиция за Розовия балон защото тук темпераментът на читателите е доста разнообразен ... бих привел още много нишани от кухнята, но има опасност някой да ми избяга, да захърка или .... струва ми се, че дочувам викове ... Кадро . Кадро .. та – започвам , тоест Продължавам от миналата разходка към

---😎---

      Розовият балон (основното ястие) .... бяхме стигнали до .. '... небесният тунел ме засмука ' ... 'Това беше поетичната лаборатория на Ц' ....  … та:

      ... Това беше поетичната лаборатория на Цвета (за краткост Ц) , и както ЛОПАТКОТО се беше напулил в мен, Ц ме гледаше с насмешливо, оценявайки ме като поредния любопитко. Измърмори нещо от сорта – ‚Знам те че си там, ама ми приличаш на кротък и ще те оставя при другите си зверчета‘ , после внимателно ме пусна всред другите си дракони и всевъзможни огнедишащи твари. Бяха много, ама и много кротки, наредени в азбестовата кутия. Някои от тях се презареждаха с мляко и шоколадови бонбони (те Пандорските бяха мутирали и от тези продукти си набавяха съставките за необходимият им кислород и водород), други си ближеха раните от лютите битките със земните юнаци. Колежките ми - другите две змейови глави явно бяха печени и ме успокоиха, че скоро Ц ще ни пусне в нови приказки и приключения ( между другото, забелязах, че от долната страна на всичките ние, на левия ни заден крак висеше бирка, на която пишеше, че сме регистрирани на Пандора със следния текст ‚© cveta1985 Всички права запазени‘ .

      Най после загрях, че Ц си е прибрала ламята за презареждане и ремонт (заедно с нахлебник като мен) и аз съм се оказал в нейните владения заради печата за нейна собственост Тя обаче днес не беше настроена войнствено, забрави за нас и превключи работилницата си на поетична вълна.

      Със затаен дъх гледах, как стените на работилницата се оцветиха от мека синьо – зелено-розова-светлина, по тавана бързо се подредиха двете Пандорски светила, а после като малки светещи точици, тя нареди звездичка по звездичка по тавана. Постоя безмълвна известно време, след което извади една шарена пръчица, на която беше грижливо завързана огромна розова панделка, ... махна рязко с нея и .... работилницата се оголи тотално. Бръкна в джобчето си и в ръцете й се появи кристална сфера. Труден е пътят на поетите. От сферата започнаха да се появяват синьо-зелени преплитащи се сияния и В началото беше словото ...

‚Без малко да умра аз от любов

Животът с мен е тъй суров‘

      Пред очите ми се появи Аватара на главната героиня на Представлението, проектирана от поетесата –

_едра селянка със сърп в ръката .. розовата панделка се залюля отрицателно и с едно махване ...

_млада метълка с татуировки и верижки ... пак махване ...

_пеленаче в кошничката си – махване ...

_замислена примадона с дълго цигаре ( както използваните в периода 1910 - 1970 година), замечтан поглед и облаче над главата с изображение на мустакат чичко - ..

      Трудно беше. Явно с готовите няма да върви, по-добре с колаж, където Ц беше в стихията си. И започна – появи се млада девойка, със средствата на фотошопа фигурата й беше редактирана ... със снага на стройна фиданка , добавиха се последователно ефирна лятна рокличка, червени обувчици, бели къси чорапки, (хм, даже по детски тя приближи пръстчетата на ходилата си едно към друго !) малко синичко герданче, .... проблемът с прическата беше много сериозен – пред очите ми косата й растеше, стигна до коленете, после започна да се скъсява, скъсява .. отстрани се появи като темплейт за подражание Пипи Дългото Чорапче, дъщерята на дългия Чорап и оттам копи / пейст .. нашата бъдеща поетеса получи две щръкнали плитки, чипо носле, лунички ( специално луничките последваха съдбата на прическата – плъзнаха от бузките надолу – по коремчето, по крачетата, по ливадката.. после обратно се върнаха и останаха само на бузките и пет – шест броя на нослето , ама от другата страна неможах да преброя колко останаха). Общо взето – даже с първия поглед ще разпознаеш бъдещия поетичен потенциал на ..

      ... Амиии ,  как и беше името .. ама това после Тя – ( малко се обърквам за това Тя между Ц и поетесата, но май това няма никакво значение за разказа) започна да се учи да се движи. Последователно навири носле, премрежи очи, опита се да махне театрално с дясната ръка, лявата, ... трудно ѝ беше, но накрая артистично направи реверанс към бъдещата публика и ловко протегна ръце за да поеме евентуалните летящи към нея букети от рози.

      Отстрани започнаха да се появяват цветни лехи, зелена безкрайна морава, пътечка, провираща се между двата реда столкове, две сладки малки госпожички в розови роклички, които вадеха цветя от кошниците и с тях обсипваха всичко наоколо, тържествен бял подиум под разкошна арка опакована в бели и розови лентички,и един достолепен господин във фрак и дебела книга до него, бутилки шампанско наредени на една маса и разкошна сватбена .... Тор.Т.Ааааа ........... ....Опа,това е от друга приказка ...... лентичките на пръчката се полюшват решително и от цялата тази пасторална картинка остава само подиумът и арката. От арката изчезват белите лентички, а се добавя надпис

'Добре дошли в поетичния кът‘

      После – първа проба. Поетесата ни застава под арката, минута й трябва да започне своите възвишени строфи , но ..... някак си е безлично 😯 ..Трябва Име . Телепатично виждам как в мислите си Ц прехвърля поетични имена ...

      ... Мелиса .. Пантофка .. Пандорка .. Петранка .. Засра .. (това – не) .. Еластофория (тва уууу).. Гаменка ... Гуменка ... Градинка ...Ганка ... Гинка ... ГИНЧЕТО !!!! ... Главата на Ц спира да пуши и когато димът се разнася, на надписа над арката се появява ‚

‘Добре дошли в поетичния кът на Гинчето ♥️ ‘

      Готови сме. Ц отваря широко врати на работилницата си и екзалтираната тълпа започва да приижда. Гинчето е заела полагащото й се място под арката всред безкрайната зелена ливада. Всички участници включват своите Пандорски универсални съединители на души. Гинчето е ужасно притеснена и започва

‚Без малко да умра аз от любов

Животът с мен е тъй суров

Все някой си харесвам но- уви

Със мене той не иска да преспи‘

      Мълчание. Всичко застива, даже и Пандорските (уф, така и не научих името им – тези , на глухарчетата) потъмняват от скръб и падат на земята като натровените ни пчели. Седим. Стоим. Висим. Някои са потънали точно на два метра под земята. Ц също е занемяла в конфуз. Гинчето учудено се изчервява, пристъпва назад и ...

,Без малко да умра аз от любов

Животът с мен е тъй суров

Все някой си харесвам но- уви

Със мене той не иска да лети‘

Ураааааааааааааааааааааааааааааааааааааааа 😎🍾🦋🎆🎉🎊🎈💐☘️🌱🪴🍀🍁😎

..... нещо май много голяма я направих основната манджа, ама толкова много приказка ми остана за .... Ц ме поглежда строго и аз веднага я разбирам – приготвила е ъглошлайфа, баданарката и най – фината си пиличка за нокти с които ще ми дооформя спомена , който ще нареждам после вид на букви .. все пак това дотук е неофициалната версия ...

---------------------------------------------

Десерт,

      .. И пак старата история ... Жената ме сръчква тази сутрин в кревата, леко недоспала и разчорлена (ма и така си я харесвам ) , насочила е към мен пушката на Чехов и пита : Каква е тази Гинчето?! – Цяла нощ слушах за нея и не можах да заспя ... Ей сега, ще ми направиш закуската, но внимавай като бъркаш там – вчера едвам успях да вкарам слона в хладилника ..и ... познай с колко стъпки !!!! .......

Триии ....... ми се върти в главата, докато тя натиска спусъка

---------------------------------------------

*' 'АВАТАР' ЕНБД - Еднолично Дружество с Неограничена Безотговорност, регистрирано по строгите закони на Пандора, Представлявано от мен и с основен капитал една усмивка ... Дружеството изразява своите искрени благодарности на своя извънщатен сътрудник Блу ♥️🥰.