Паноптикум в калейдоскопа - 4.

4. Великият Марти

Мразеше го...

Много го мразеше...

Страшно го мразеше...

Марти вече не издържаше тоя даскал...

Та нали се премести в новото училище именно заради подобни нему съученици и учители...

И там си беше Марти – умният, красивият, всичко знаещият и можещ Марти...

Но ония пейзани, ония простаци, ония мръсни гниди не желаеха да приемат обективната истина. Обективна – та няма Марти да лъже, я... Е, случвало се е да го обвиняват в подобни неща, обаче той не лъжеше. Малко така... истината поизвиваше в нужната му посока... Просто необходимост – нищо лошо...

Пък и все тая дали ще накажат Пешо или Митьо заради счупено стъкло. Нали не е Марти жертвата... А тия двамата... Като тях момчета под път и над път... Хайде, веднъж барем да има полза от изгълтания ценен кислород...

Виж – Марти е друго нещо...

Той си знаеше от малък – ще бъде...

Е, уточненията се меняха, но едно беше постоянно. Велик!

Дали крал, дали генерал, дали шеф на мафията – в зависимост от гледания филм, но винаги велик...

Което в онова училище не разбираха...

Момичетата го подминаваха, момчетата го подритваха...

Дойде тук в началото на учебната година. И го сложиха последен номер – закъснял със записването...

Отгоре на всичко се оказа, че и тукашните даскали нищо не разбират. Изкуфели простаци – искат да им говори пред дъската за някакви формули, да решава задачи, да пише съчинения... 

И нито един не желаеше да слуша Марти какви виждания има...

А той можеше много нещо да ги научи...

Е, не от учебниците...

И не по предмета...

И не всеизвестни неща...

Отде да ги знае?

Няма време да чете за подобни работи...

Затова пък бъдещето е негово...

А оня... Оня...

Дърт и нахален даскал... Много, много дърт – някъде над четиридесетте дори. За нищо не става, ама класът го слуша. И мисли, че разправя интересни работи... Въобразява си, че е шегобиец... Смята, че е нещо повече от Марти...

Бил работил като журналист... И в телевизия... И във филми се снимал... И книги има издадени...

Че какво толкова?

Ако поиска – Марти също може...

Но не ще... Има си други занимания...

Не го интересуват интересните уж работи на оня. Кой писател какво написал, ама какви проблеми поставял, ама...

Марти – ако рече! – какви книги може да напише... Не е седнал – не е написал...

Шеги си правел... И какво е смешното, когато се присмива над самия Марти?

Ей го – веднъж момчето рече пред всички, че смята да си смени пола. Оня му каза да внимава, когато говори подобни неща. Щели да му се смеят...

Как ще се смеят? Такава шега...

А после се оказа, че и съучениците, и седмокласничките дори се надсмиват над Марти. Особено, когато някаква брадата спечели Евровизията...

Марти никога, ама никога не е имал предвид, че ще става... Да, такова... Той се пошегува!

Ама оня е виновен, защото вижда нещата не така, както Марти ги мисли...

Не иска и не иска да го остави да изложи пред класа великите си мисли и идеи... Спира го – да не се отклонявал във фантасмагории и глупости...

Ама как глупости? Марти го казва... Това значи... Много значи...

И един ден Марти избухна. Скочи и се разкрещя. Всичко си каза...

А оня седеше, подсмихваше се и направо се любуваше на истерията на момчето...

Не поиска и да го накаже...

Просто го отпрати в коридора...

С което за пореден път обиди Марти. Такова пренебрежение, такова високомерие...

Изживява се като че е нещо повече от Марти...

А не е – неговата реалност изобщо не може да се мери с мечтите на Марти...

Но на – даскал...

Да си живее – Марти изобщо не се интересува от мнението му. Ама хич!

И какво като това мнение накрая става оценка?

Марти отдавна си е сложил оценката и никакви учители, директори, никакви възрастни, никакви връстници не могат да я разклатят дори...

Марти Велики...