14.07.2020 г., 14:40 ч.

 Паноптикум в калейдоскопа - 4. 

  Проза » Повести и романи
5.0 / 2
640 0 5
4 мин за четене
4. Великият Марти
Мразеше го...
Много го мразеше...
Страшно го мразеше...
Марти вече не издържаше тоя даскал...
Та нали се премести в новото училище именно заради подобни нему съученици и учители...
И там си беше Марти – умният, красивият, всичко знаещият и можещ Марти...
Но ония пейзани, ония простаци, ония мръсни гниди не желаеха да приемат обективната истина. Обективна – та няма Марти да лъже, я... Е, случвало се е да го обвиняват в подобни неща, обаче той не лъжеше. Малко така... истината поизвиваше в нужната му посока... Просто необходимост – нищо лошо...
Пък и все тая дали ще накажат Пешо или Митьо заради счупено стъкло. Нали не е Марти жертвата... А тия двамата... Като тях момчета под път и над път... Хайде, веднъж барем да има полза от изгълтания ценен кислород...
Виж – Марти е друго нещо...
Той си знаеше от малък – ще бъде...
Е, уточненията се меняха, но едно беше постоянно. Велик! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Коновски Всички права запазени

Предложения
  • Зима е! Най-вълшебното време в годината. Време което изпълва сърцата ни с доброта и обич, време за с...
  • Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в не...
  • Ушите ми още пищяха след дългия полет. На летището изобщо не се колебах в коя посока да тръгна. Дадо...

Още произведения »