4. Великият Марти
Мразеше го...
Много го мразеше...
Страшно го мразеше...
Марти вече не издържаше тоя даскал...
Та нали се премести в новото училище именно заради подобни нему съученици и учители...
И там си беше Марти – умният, красивият, всичко знаещият и можещ Марти...
Но ония пейзани, ония простаци, ония мръсни гниди не желаеха да приемат обективната истина. Обективна – та няма Марти да лъже, я... Е, случвало се е да го обвиняват в подобни неща, обаче той не лъжеше. Малко така... истината поизвиваше в нужната му посока... Просто необходимост – нищо лошо...
Пък и все тая дали ще накажат Пешо или Митьо заради счупено стъкло. Нали не е Марти жертвата... А тия двамата... Като тях момчета под път и над път... Хайде, веднъж барем да има полза от изгълтания ценен кислород...
Виж – Марти е друго нещо...
Той си знаеше от малък – ще бъде...
Е, уточненията се меняха, но едно беше постоянно. Велик! ...