Момъкът беше много беден и много самотен. Живееше в колибка в гората над градчето. Всичко в нея блестеше от чистота. На полянката пред колибката имаше масичка с пейка. Там обичаше да сяда момчето и да свири със саморъчно направена свирка. Повтаряше гласовете на птиците в гората и те му отговаряха.
Събираше билки и горски плодове и ги продаваше в градчето.
Една сутрин, незнайно откъде, се появи папагалът. Кацна на масичката. Крилото му висеше. Може би и го болеше. На розова панделка на врата му блестеше пръстен. Чудо невиждано - папагал в тази гора.
- Откъде долетя, миличък? Здравей - приветства го момъкът - сигурно си гладен и жаден. Не се плаши. Няма да ти сторя зло.
Занесе му хляб и вода и се отдръпна да не го плаши. Папагалът спокойно закълва трошиците. Пи вода и даже издаде някакви звуци. Е, не като другите пернати, но се опита, сигурно, да благодари по свой начин, на свой език.
Момъкът го приближи, като му говореше тихо и гальовно. Погали го и тогава видя забитата тресчица. Издърп ...