Парче кристал

- Трябва да поговорим. - гласът й беше спокоен. На лицето й имаше нещо наподобяващо усмивка. Усмивка на съжаление. Сякаш това, което досега й беше доставяло удоволствие й е било отнето, но вече се е примирила и е продължила напред.

- Какво има?

- Мисля, че трябва да се разделим. - каза го нехайно. С тон, с който би съобщила на някой, че отива до магазина.

Той мълчеше.

- Така би било най-добре. Просто не мисля, че искаме едно и също от живота. Поне не в този момент.

Неубедително. Това беше единственото, което си помисли. Не й повярва.

Знаеше го, но това не я притесняваше. Даваше му обяснение само, защото така правят хората. За нея причините довели до решението не бяха от значение, не и в този момент. То беше взето и затова тя не намираше за необходимо да му разяснява подбудите си.

Той не трепваше. Лицето му беше безизразно, очите, впити в нейното, търсеха. Търсеха отговор, обяснение, причина за това, което беше изрекла току що.

Не намериха. Чертите й бяха пропити с безразличие. Очите й, меки и галещи, опипваха вкамененото му тяло. Излъчваше смесица от любопитство, раздразнение и досада, нито едно обаче достатъчно силно, за да измести незаинтересоваността от лицето й. Изчакваше реакцията му.

- Влюбен съм в теб. - знаеше, че, каквото и да каже, не би имало значение.

Устните й се опънаха и усмивката стана подигравателна.

- Точно затова мисля, че е най-добре да сложим край още сега.

" Най-добре за кого?", искаше да попита. Не го направи.

Скованата му ръка се протегна и взе малкия черен сак от масата.

Чу външната врата да се затваря.

Погледна ръцете си, въртящи кристалната чаша.

Захвърли я към мястото, на което беше стоял преди секунда. Тя се удари в стената и се разби на стотици блестящи парчета, които се пръснаха по пода, като скъсана огърлица. Тялото й беше изпънато като стоманена жица. Усещаше всеки мускул и жила в него. Чувстваше как сърцето й бие в гърдите. Свлече се на пода. Гледаше острите стъкла, но виждаше лицето му.

Една-единствена солена капка се стече по бузата й и падна на пода, превръщайки се в още едно парче кристал.