Някога познавах двама братя – Иван и Петър. Иван беше по-малкия, и някак си по-мъдър. Винаги помагаше на роднини, близки... и най-вече на брат си. Петър беше по-голям, но това определено той не показваше. Родителите им бяха добри хора. Майка им почина, малко след като роди Иван. Баща им се промени след смъртта й, и обвиняваше Иван за случилото се. След години почина и баща им. Някои казваха, че Бог го наказал, а други, че се поболял от смъртта на съпругата му. Въпреки, че нямаха други роднини, момчетата бяха под покровителството на съседи и приятели, които не ги оставяха дори за миг и им помагаха с каквото могат. Момчетата, едва 17 и 14 годишни, трябваше да поемат работата по нивата, която беше останала на баща им от дядо им. Минаха две... три... четири години, а момчетата продължаваха работата по нивата, от която се изхранваха. Една година Петър се разболя. Местния лекар им каза, че трябва да отидат в едно далечно село, за да го лекуват. На Иван не му оставаше нищо друго, освен да про ...