Туп.
Тишината глухо простена. Книгата падна върху една възглавница на земята. Пак беше чела до късно. Докато очите, вече зачервени, не се затвориха сами.
Обожаваше да чете. Само като видеше нова книга я грабваше с нетърпение, поглъщаше я с очи и я разтваряше с такава жажда, че досущ приличаше на човек, живял дълго в пустинята без вода, на когото поднасяха чаша с животворната течност. Понякога отгръщаше най-отзад и прочиташе последната страница. От любопитство може би. А може да искаше да разбере края и наум да напише няколко сценария, по които би могло да се стигне до него. Мечтателка.
Обичаше също да бяга в онзи свой измислен свят или по-скоро измислен от другите... писателите, които поставяха основите, първите щрихи на картините в главата и. После и даваха свободата сама да ги оцветява и завършва. Не че това някога стана напълно. Винаги имаше едно бяло петънце някъде по платното, което си оставаше така. Не и беше присъщо дълго да се занимава с едно и също. Не беше в същността и. Доня ...