Слабичкото момче се размърда. Локвата дъжд, която се беше събрала в падинката на найлона, се затече надолу през дупката, право във врата на спящия му другар. Двамата югославяни спяха в парка за трети месец, не далеч от изхода на метрото. Влакът спря и тълпа от забързани французи прекоси малкия парк. Никой не обърна внимание на бездомниците. Те бяха честа гледка в Париж.
-Бррр! - подскочи Борето и разтърка очи. - Проклето време! Не спира да вали от седмици!
-Какво искаш?! Пролет е! Ще вали, разбира се!
-Каква пролет?! Зимата още не е свършила! Баба Марта! Помня какво, горката, Бог да прости, казваше: "Сечко сече, а Баба Марта кожи бере". Спомням си, веднъж - може би преди около дванайсет години - падна цял метър сняг!
-Това е Франция, а не Югославия - опита се да му се противопостави слабичкото момче. - Откъде знаеш?
-От часовете по география. Същата географска ширина. Щом в Югославиа може да има сняг през март, защо не...
-Добре, добре, всезнайко, предавам се. Какво ще правим днес?
-Ще ...