Кралицата отдавна настояваше да посетим Париж и предвид зверското убийство, което извърши, се наложи бързо да напуснем България.
Досадникът, когото намушка с нож, се оказа дегенерат с няколко висящи дела, та общо взето връзките ми свърши работа, даже се размина и с условна присъда.
Седяхме в Lipp, пиехме кафенце и се любувахме на гледката през прозореца.
Телефонът ми звънна и се наложи да изляза отвън, за да не преча на останалите посетители.
- Кралице, връщам се след пет минути. Мястото ми изглежда спокойно, но ако въпреки това някой реагира непристойно, моля те, не му обръщай внимание!
- Разбира се, скъпи. Предният път беше просто инцидент – каза тя и ми намигна.
Много добре знаех, че убийството никак не беше случайно. Съвсем умишлено и зверски намушка човека. Дано в мое отсъствие някой глупав французин не се заплесне по красотата й.
Свърших разговора колкото се може по-скоро и с бърза крачка влязох обратно - уви, масата беше празна. Но видях бутилка вино, което не бяхме поръчвали.
Попитах един сервитьор дали знае къде е отишла дамата, а той ми отговори:
- Мосьо, един господин настоя да почерпи мадам, и тя поръча вино, като настоя да донеса тирбушон, за да отвори бутилката собственоръчно.
Косата ми се изправи – тирбушонът липсваше на масата.
- Мадам последва господина в онази посока – каза гарсонът и посочи срещуположната част на заведението. – Там се намира тоалетната на заведението.
Благодарих му за информацията и се затичах във въпросната посока.
Обиколих мъжките тоалетни, но там нямаше никой, затова се насочих към женските.
Видях я в предверието най-спокойно да мие кръвта от ръцете си.
- Какво си направила?
- Това франсе реши, че ще ме черпи бутилка вино, а пък аз ще му направя amour français.
- Къде е тирбушонът?
- Как къде – в окото му – отвърна и най-невъзмутимо продължи да си мие ръцете.
Видимо посещението ни във Франция приключи.
Звъннах по спешност на нашето аташе, което ми дължеше услуга и половин час по-късно летяхме към Австрия с дипломатически полет.
На летището във Виена имаше страшно много хора, в това число и репортери – явно пристигаше някоя важна личност.
Учудването ми бе голямо, когато забелях, че вниманието е насочено към някаква странна твар в рокля, но с поне едномесечна брада. Изключително противният травестит накара Кралицата да повърне. Напълно я разбирах, поне за това. Не мога да оправдая следващото й действие.
Травеститът се насочваше към нас и когато ни доближи обграден от медии и фотографи, видях как нежната й ръка се стрелна бързо към стомаха му.
Последвалите няколко бързи като на кобра движения извиха лицето на изрода в болезнена гримаса придружена с писъци, а от устата му потече кръв.
Кралицата се леко отдръпна и остави ошашавената тълпа да се занимава с мъртвата вече звезда.
- Никой не ме видя. Може да поостанем във Виена – заключи тя и ме хвана под ръка.
© Милен Милотинов Все права защищены